|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23. БОГДАН СЪБИРА ХАЙДУТИ
Том ІІ: Хайдушки песни
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е кумшийска дъщеря.
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая желта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мамо калесва
със тая желта бъклица,
със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа,
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избера
син-зелен байряк да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми
дедова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юначки,
да ги разгърна, пригърна!
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще излеза сред село,
сред село, среде мегданя,
байряка ще си побия,
момчета ще си събера
със тоя Богдан войвода -
па хай във Стара планина!
Славейков, Книга на песните, стр. 182.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|