|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
223. ХАЙДУТ НЕЙКО
Том ІІ: Хайдушки песни
Мама на Нейка думаше:
- Нейко льо, синко Нейко льо,
я си са, Нейко, остави
от този пусти занаят,
от този пусти хайдутлук,
от този пусти касаплък.
Да знаеш, Нейко, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
какъв съм сън сънувала
в събота срещу неделя:
през наште равни дворове
кървави реки течаха,
товя си пояс носяха,
носяха, синко, влачаха;
този сън не е на добро,
Нейко льо, ша та убият.
Я си ма, мама, послушай,
че иди, синко, че иди,
че иди в тъмни чаршии,
че купи ясте сякакво,
хубаво да го направя,
хубаво да го наготвя;
че си дружина събери,
че си дялбата раздели
и от дружина отдели.
Нейко мама си послуша,
отиде в тъмни чаршии,
че купи ясте сякакво,
че го наготви мама му,
че го наготви хубаво.
Събра си Нейко дружина,
че ми са дялба деляха:
кому си падна, кому не -
Нейку са падна два дяла.
Дружина Нейку думаха:
- Нейко, безчестна войвода,
Нейко льо, ша та извардим,
ша та извардим, заколим.
Ша земем, Нейко, ша земем
твойта бре сабя френгия
и твойта пушка бойлия,
и твойте чифте пищови,
и твоя силях сребърен,
и сърмалии паласки,
и твойте, Нейко, два дяла.
Да повниш, Нейко, да знаеш
как са дружина излъгва,
как са дружина разплаква.
Трявна (СбНУ 26, с. 76, № 56).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|