|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
222. ГЕРО ВОЙВОДА СИ РАЗПУСКА ДРУЖИНАТА
Том ІІ: Хайдушки песни
Сънце зайде зад гора зелена,
а юнаци воз гора зелена;
полъга ги това добро време.
До полуноч добро време било,
от полуноч слани и снегове.
Замръзнаа пушки за силаве,
а силаве за сини елеци,
а елеци за тънки кошули,
а кошули за бели рамена.
Па говора сговорни дружина:
- Вала тебе, е ти Геро юнак,
замръзнаа пушки за силаве,
а силаве за сини елеци,
а елеци за тънки кошули,
а кошули за бели рамена.
Да ни водиш на ладни меани,
у меани, у ладни одаи,
заванаа слани и снегове,
заванаа той студни дъждеве.
Заведе ги Геро бре войвода,
заведе ги на ладни меани,
на меани, на ладни одаи.
Кога беше утро отзарана,
па говори Геро бре войвода:
- Вала вамо сговорни дружина,
нече може хайдуци да бидем.
Да си идем на наши дворове,
да си идем, да си се върнеме,
защо чеме да си изгинеме,
изгинеме от силни студове.
Разпрати ги Геро бре войвода,
та сите си на дома ойдоа
и Геро си на двори отиде.
Софийско (СбНУ 43, с. 414).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|