Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
220. ЛЮБЕН СЕ С ГОРА ПРОЩАВА
Том ІІ: Хайдушки песни
Любен се с гора прощава;
- Горо льо, горо зелена,
прощавай, майко юнашка
и ти, Камчио, студена.
Тази е седма година
откак съм, горо, хайдутин,
знаме червено развявам
и водя вярна дружина.
Дотегна, горо, омръзна
живота пусти хайдушки,
дотягат клетви сирашки,
досаждат кърви човешки.
Аз тръгвам, горо, да диря
девойка отбор порода,
на мен да бъде прилика,
на тебе, горо, изгора.
Гората сявга немее,
сега гората продума:
- Иди си сбогом, юначе,
каквото търсиш - да найдеш!
Старозагорско; непубликувана.
Бележка на съставителя (Осинин): "Пята от затворници през
време на съпротивата; има черти, несвойствени на чистата народна песен; поместваме
я заради връзката й със съпротивителната борба."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|