218. СТОЯН И ДЖАНДАРИ

Том ІІ: Хайдушки песни

Паднала й слана есенна,
ослани гора зелена
и на гората листето,
и на полето тревата.
Стоян из гора излязва
и на гората думаше:
- Прощавай, горо зелена,
и ти, водице студена,
у дома ша си отида,
мен ма е мама годила,
годила мама, менила,
голяма й сватба дигнала.
Доде си Стоян издума,
среща му идат джандари,
джандари, бюлюкбашии,
че си Стояна фанаха
и на Стояна думаха:
- Стоене, луда гидийо,
девет години ей стана,
как та, Стоене, търсиме:
петите ни са подбиха,
дрехите ни са съдраха,
на пашата омръзнахме,
тебе, Стоене, да търсим.
Опак му ръце вързаха
подиря си го подкараха.
Стоян джандари думаше:
- Джандари, бюлюкбашии,
ръцете ми отвържете,
секиму дарба да даря,
секиму дарба жълтици,
секи за мене да повни.
Отвързаха му ръцете,
секиму дарба да дари,
секиму дарба жълтици,
секи за него да повни.
Че не извади жълтици,
най си извади сабята,
сабята бре френгията.
Дорде са львом завърти,
дорде са десном изключи -
синките Стоян си изтри,
сал ми остана, остана
едно ми черно циганче,
циганче, черно арапче,
то на Стояна думаше:
- Остай ма, остай Стоене,
не е ли язък за мене?
Стоян циганчи думаше:
- Аз твойте очи ша извада,
къс по къс ша та нарежа,
по коли ша та набия,
че ти ма мене издаде,
че ти ма мене обади.
Че му очите извади
и къс го по къс наряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.