214. ОБЕСВАНЕТО НА МАРИН ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Подкарали са Марин войвода,
Маринко де, войводо де,
през дълго поле Филибелишко,
Маринко де, войводо де.
Предали са го в пашови двори,
Маринко де, войводо де.
Пустата паша каил не става,
да се обеси Марин войвода.
Пристигнали са две бели були,
две бели були от Одрин града.
Тилал викнала във Пловдив града,
Маринко де, войводо де:
"Ще се обеси Марин войвода,
в черни мостове, в река Марица."
Те му метнаха черна бесилка,
те обесиха Марин войвода,
Маринко де, войводо де.

Бележка на съставителя (Осинин): "Песента е казал потомък на възпятия войвода (...) Марин Иванов Русинов от Драгомир, Пловдивско. Майка му била от с. Каленица, Пирдопско. Марин бил изключително пъргав, строен и хубав. Наричали го "Инджето" по подобие на Стоян - Индже войвода. Убил трима турци в с. Долно Османово, Пловдивско, и отишъл в четата на Бейко войвода в Средна гора. Веднъж трябвало да отиде в с. Красного да кумува. Един турчин го издал и устроили начин да го заловят. Марин бил предупреден от българите. Той убива издайника турчин и занася главата му в торба на сватбата. Когато дошли турците да го хванат, с подготвена група другари ги разгонили и хванали кърсердарина. За подарък му дали главата на издайника. По-късно при едно слизане от планината Марин - Индже бил заловен и закаран в Пловдив. Пашата Гюмюш Гердан се опитал да го спаси, но жената на убития турчин настоявала да се обеси и сама му сложила въжето. Обесен бил на моста на Марица."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.