213. ВИКАТ МЕ, МАМО

Том ІІ: Хайдушки песни

- Викат ме, мамо, викат ме,
викат ме, мамо, търговци,
търговци и калоферци,
добра ми цена даваха -
на месец по пет грошове,
за годината стотина;
майно ле, дали да ида?
Мама Стояну думаше:
- Я седи, синко, не ходи!
Стоене синко, Стоене,
каква са, синко, хората?
Каква им, синко, рубата?
Стоян си мами думаше:
- По едни сини потури,
по една бяла дулама,
фесове сос подбрадници,
сос остри сабли френгии,
сос два пищола на пояс
и дълги пушки на рабо.
Мама Стояну думаше:
- Не са тий хора търговци,
търговци и калоферци;
тези са хора хайдути
и черноморски харсъзи.
Стоян мама си не слуша,
най с хайдутите отиде.
Ходили, що са ходили,
ходили до три месеци,
че ги потера подири,
че ги потера стигнала.
Ранили кого ранили,
Стояна много ранили.
Стоян дружини думаше:
- Дружино верна, сговорна,
ред ме по редом носете,
на Бяло море занесте,
на бял ме камен турнете,
че ме в морето бутнете.
Кога у дома идете,
мама ще да ви попита:
"Де е, дружино, Стоенчо?" -
а вий, дружино, речете:
"Ний си Стояна сгодихме,
сгодихме и оженихме
за беломорска девойка."
Мама ще да ви попита:
"Де ви, дружино, дарове,
ленени и копринени?" -
а вий, дружино, речете:
"Девойката бе мънинка,
няма дарове втасали."

Бележка на съставителя (Осинин): "Песента е поставена в плик, адресирана до Раковски, изпратена неизвестно от кого и от къде. На плика има печат "Браила 1857", февруари или март не може да се разчете."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.