212. СТОЯН МАМИ СИ ДУМАШЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Стоян мами си думаше:
- Я излез, мамо, наванка,
надолу да си погледаш,
що ми са дигат прахове:
дали са черни гарвани,
или са черни угари?
Че си му мама думаше:
- Стоене, сину Стоене,
нито са черни гарвани,
нито са черни угари,
ами са триста юнака,
триста са на кол набити.
Три са недели живяли,
че са сичките измряли,
самичек ми е останал,
останал Петър юнака,
жив са на кола повива,
аче са ясно провикна:
"Олеле варе до Бога,
толкози село голямо,
няма ли нейде някого,
я баща или майчица,
я майка, я помайчима,
я братец, я побратима,
я сестра, я посестрима,
тука ваз мене да доди,
водица да ми подаде,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя?"
Отде го зачу майка му,
грабнала стовна зелена,
вав лява ръка стовната,
а с дясната са бийеше,
руса си коса скубеше,
скубеше, още маяше -
как ще при Петра да иде,
как да си види чедото!
Че си ваз Петра отиде,
Петър мами си думаше:
"Я дай ми, мамо, водица
с твоята десна ръчица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя."
Мама му даде водица,
вода по кола течеше,
Петър мами си думаше:
"Майно ле, стара майно ле,
не гледай, майно, на мене,
не рони сълзи кръвави,
а си нагоре погледни,
нагоре, над пътището,
да видиш, майно, да видиш,
какви са тези прахове,
що са са над път дигнале?
Дали са зимни снегове,
или са летни дъждове?"
Че му мама му думаше:
"Нити са зимни снегове,
нити са летни дъждове,
ами е, Петре, сине ле,
комшийска сватба станало,
от Абан земат булката.
Синко са село калесали
и твойто булче калесали,
булче ти върви напреди
и ръченица играйе
със два ми бели ялаци -
от туй са дигат прахове,
от туй са й мъгла дигнала."
Петър мами си думаше:
"Майно ле, стара майно ле,
иди я, мамо, повикай,
двама да си са простиме."
Мама му стана, отиде,
та му булчето повика.
Щом зачу това булче му,
то си при Петра отиде -
дорде му ръка цалуне,
Петър се с душа раздели.
Мама му викна, заплака,
булче му падна, та умря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.