|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
210. ХАЙДУТИН НАБИТ НА КОЛ
Том ІІ: Хайдушки песни
Що ми са, мамо, чърнее
към Троянските могили,
дали е черни гарвани?
Не било черни гарвани,
най било трима юнака,
сички на коли набити,
на коли, се на железни.
Сички огнили, окапали,
Стоян не огнива, не окапва;
той са от кола провикнал:
- Няма ли нейде някого,
на мама хабер да стори,
да доде мама, да доде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излезе?
Щото ма мама прокълна,
като с хайдути излязъх:
"Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
Дано ва, синко, изловът,
на коли да ва набият,
когато ази да дода,
под кол на сянка да седна,
на Бога душа да дадеш!"
Де й стоял Господ, та слушал,
до един на изловиха
и на на коли набиха,
сички огниха, окапаха;
да доде мама, да доде,
дано ми душа излезе!
Сев. Добруджа (СбНУ 35, с. 310).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|