21. ПЕСЕН ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

"Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сенка дебела
като за нази юнаци?"
Нажалила са гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода:
"Дорде бе Индже млад ерген,
и гората бе весела,
весела и наредена;
до сяко дърво и юнак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Индже войвода.
Откак са Индже ожени,
нажалила са й гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода."
Как зачу Индже таз дума,
той си на Коля думаше:
- Кольо ле, баш байрактарю!
Събирай, Кольо, юнаци
се със бошнашки калпаци,
че ги в планина заведи,
че ги ред редом нареди -
до сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.
Че ми е младо булчето,
грех ма е да го затрия,
срам ма е да го оставя,
а дваж срам да го поведа!
Кольо на Индже думаше:
- Бре Индже, млада войводо!
Мен са юнаци събрани,
събрани, още отбрани,
сал двама-трима ще чакам -
Никола от Никополе
и двама братя Мусинци.
Дорде туй Кольо издума,
ето Никола довтаса
със двама братя Мусинци.
Че разви Кольо байраци,
поведе отбор юнаци,
че ги в планина заведе,
че ги ред редом нареди -
под сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.

Бележка на съставителя (Осинин): "Раковски бележи, че песента произхожда от началото на XIX в. Това се потвърждава и от съобщението на Балчо Нейков. Според него песента е била съставена от моми в Тракия по поръка на дядо Никола Узуна (виж Горов). Песента е пята от колонисти в Румъния. Тя била изпратена на Раковски от "едного приятеля от Букурещ". Лицето, за което се пее, е твърде познато в България и може да се каже, че е почти обща песен за всички тракийци, загорци и отчасти македонци-българи."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.