207. ХАЙДУТИН И БЕСИЛО

Том ІІ: Хайдушки песни

Прочул са Стоян хайдутин
по тази Стара планина,
не може пиле да фръкне,
камо ли човек да мине.
Та си потера пратиле,
Стояна да го уловат.
На два го друма вардеха,
на третия го фанаха,
назад му ръце вързаха,
под кон му крака коваха.
Та го закарват Стояна
у поп Ерина на конак,
заран ще да го обесат
пред поповата вратница,
царица сеир да гледа
и царьовите дечица.
Поп Ерин има две щерки
и третя Гюлна снашица.
Момите двори метяха,
Гюлна си смета фъргаше.
Стоян из пенджер гледаше,
та па си Гюлна повика,
повика, та я попита:
- Гюлно, попова снашице,
злъви ли ти са тез моми,
или от махла придошле?
Гюлна, попова снашица,
Стояну тихом говори:
- Злъви не злъви що питаш,
заран ще да те обесат!
Стоян си Гюлни думаше:
- Гулне, попова снашице,
и да ма, Гюлне, обесат,
мен ми е много мързяно
обесен човек да вида,
риза да му е кирлива,
глава да му е немита,
перчемат да е обръкан.
Ами ща ти са помола,
Гюлне, попова снашице,
ризата да ми промениш,
главата да ми умиеш,
перчемат да ми изрешиш.
Кога ма, Гюлне, обесат,
риза да ми са белее,
главата да са светлее,
перчемат да са ветрее.
Голям ща бакшиш да ти дам.
Гюлна Стояна послуша,
та му ризата менила
и му главата умила,
и му перчемат сресала.
Кога е било заранта,
тия Стояна извеле,
извеле да го обесат,
чакат царица да доде,
тогаз щат да го обесат.
Ето царица че иде,
тя си Стояна видела
и на селене думаше:
- Ей си ви вазе, селене,
това ли ви е хайдутин?
Хайдутин такъв не бива!
Хайдутин бива чер по чер,
ризата му е кирлива,
главата му е нечиста,
перчемат му е обръкан;
ами е това търговец,
та си търговче пуснете.
Като Стояна пуснаха,
той си на Гюлна хариза
едно кемерче жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.