|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
206. ХАЙДУТИН ОТИВА НА БЕСИЛО
Том ІІ: Хайдушки песни
Ходил е Стоян хайдутин
от малък, дори до голям;
никой го не бе усетил,
че ходи Стоян с хайдути.
Сега Стояна сетиха
тетевенските сеймене,
та си Стояна дириха
по гора и по планина.
Дириха Стояна, найдоха
под една бука зелена,
де пече вакло агънце
и пие вино червено.
Па си Стояна фанаха,
надзад му ръце везаха.
Стоян през гора минува
и на гората говори:
- Слушай ма, горо зелена,
що съм по тебе походил,
ален съм байрак повеял,
вакли агънца попекъл,
слъпето ти съм окръшил,
водата ти съм изсушил,
че ма заводат сеймене,
водат ма да ма оженат
за една млада-младица -
тънки конопе кумове,
орлите ми са сватове,
гарваните ми са девере,
свахите ми са свраките.
Пирдопско (СбНУ 15, с. 29).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|