204. МОМЧЕ ЧИРПАНЧЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Тръгнало момче чирпанче
на дълга пътя да иде,
на дълга пътя, Цариград.
Минало гора зелена,
наело поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Чирпанче слезе от коня
и си кончето завърза,
седнало да си почине.
Бръкнало в мешин дисаги,
извади тасче сребърно,
налело й вода студена,
че си очите умило.
Пак бръкна в мешин дисаги,
извади пешкир копринен,
че си очите утрило.
Пак бръкна в мешин дисаги,
извади гъсто гребенче,
че си перчана чешеше
и на перчана думаше:
- Перчано, моя каварджик,
де ли щеш да са ветрееш
по върбанашки пътища,
в кои ли доли дълбоки?
Дорде чирпанче издума,
конче му плахо гледаше
и с крака земя ровеше;
чирпанче назад погледна -
тежка потеря довтаса.
Че си чирпанче фанаха
назад му ръце извили,
на пред го коня карали,
че го завели, завели
на висок баир Бакаджик -
там си чирпанче заклали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.