203. ИНДЖЕ ВОЙВОДА УМИРА

Том ІІ: Хайдушки песни

Разплакала сай гората,
гората и планината,
заради Индже войвода,
заради Коля байрактар.
Индже на Коля думаше:
- Кольо льо, Кольо байрактар,
развивай, Кольо, байраци,
избирай млади юнаци,
се като тебе бошнаци,
от Еди Куле касапи,
от Черно море рибари,
със бурмалии мустаки
и със алени елеци,
и със бошнашки калпаци.
А че щем, Кольо, да идем
на тази пуста Мълима,
че са мълимци болери,
болери и чорбаджии.
Кольо на Индже думаше:
- Че как щем, Индже, да идем
във тази пуста Мълима,
кът са мълимци болери,
болери и куршумлии?
Индже си Коля не слуша,
та стана, та че отиде
в Мълима града голяма.
Сичките хора в черкова.
Излезе бре малко момче,
изнесе пушка бойлия,
удари Индже в сърцето;
Индже са викна, провикна:
- Олеле варе, бре варе,
каква ма оса ожили
по мойто клето сърчице!
Я свивай, Кольо, байраци
и сбирай момци юнаци,
та си дялбата делете
и на мене пай оставете.
Па си станете, идете
на този Рилски манастир
дялбата да ми дадете,
в литургия ма пишете,
там да ма мен помянават.

Бележка на съставителя (Осинин): "Раняването на Индже е станало през 1813 на Света Троица в с. Урумкьой, сегашно Инджевойводово. Ранил го е Янко, кмет на селото. От раните не е умрял, тоя слух навярно е пуснат от дружината, за да може спокойно да се лекува."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.