20. ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

Том ІІ: Хайдушки песни

Заплакала е гората,
гората и планината
и на гората листето,
и на дървьето птичките
заради Индже войвода:
"Де да е Индже да доде,
гората да развесели,
гората и планината."
Отде я зачу Инджето,
Индже на Коля думаше:
- Кольо льо, байрактарино,
развивай, Кольо, байряци,
събирай, Кольо, отбирай
се като тебе юнаци,
със каръм черни калпаци,
със тънки пушки игленки,
със остри саби френгийки,
със чифтелии пищови,
с хранени коне на пайвант.
И гледай, Кольо, и питай -
да немат майки да жалят,
да немат булки да плачат.
Че ша ги, Кольо, поведем
из тази гора зелена,
гората да развеселим,
гората и планината.
Че разви Кольо байряци
и събра най-баш юнаци -
със каръм черни калпаци,
със тънки пушки игленки,
със остри саби френгийки,
със чифтелии пищови,
с хранени коне на пайвант.
А че ги Кольо поведе,
та са Инджето провикна:
- Дружино вярна, сговорна,
хайде, дружино, да идем
във тая гора зелена,
гората да развеселим,
гората и планината;
за юнак не са седенки,
седенки още беленки.
Горо льо, горо зелена,
имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела
юнаци да ми изкриеш?
Гората Индже думаше:
- Индже ле, страшна войводо,
я ела, Индже, я ела
и вода имам студена,
и сянка имам дебела
като за тебе войвода,
за тебе и дружината.

Бележка на съставителя (Осинин): "Индже войвода е най-романтичната фигура в хайдутската история. Според досегашни данни той е родом от Сливен, но това не може да се смята за окончателно установено. Има предание, че е роден в с. Попово, Ямболско, или в с. Бакаджик. Петко Славейков сочи за негово родно място с. Дуганджа, Бабаескийско. Родил се е към 1755 - 1760. Оженил се за попска дъщеря от Сливен. Като хайдутин е излязъл преди кърджалиите. Името му било Стоян. Прякорът Индже (тънък-висок), му е даден вероятно от кърджалиите. С това име се зачува от 1802, като водач на българските кърджалии. Когато в 1790 се присъединява към кърджалиите, Индже водил конница от 500 българи, Котел напада през 1793 и 1795. Защитниците на града били наемници на чорбаджиите. От 1795 до 1799 Индже е бил при Пазвантооглу във Видин; След това действува в Тракия и Източна Стара планина с Кара Феиз. Индже е герой на многобройни подвизи. Най-значителна негова проява е участието му през 1810 с Бимбеловци в заговор за основаване на българска самостоятелна държава в Странджа. Заговорът не успял. По-късно Индже бива ранен в едно нападение на с. Урумкьой (днешно Индже войвода). Това е станало през 1813 на празника на света Троица. Това раняване е преломен момент в живота на Индже.Нататък следите му се губят. Според някои той умрял от раната. Според други дружината е пуснала нарочно тоя слух, за да може спокойно да се лекува. Последното е по-вярно. Според една песен Индже се лекувал при леля си, някъде в Странджа. По-нататък следите му се показват в Бесарабия. Според историка Гордон Индже е участвувал в гръцкото въстание Заверата (1821) заедно с Кара Кольо. Имената им се споменават всякога заедно. Били са хилядници. Според Гордон Инджето е загинал на р. Прут с "безпримерен героизъм" ("История на гр. Сливен", т. II, с. 50 - 51). За участие на Инджето в това въстание говори и една песен: "Де са е чуло й видяло / българе глава да дигнат, / със царя бой да са бият, / от царя земя да земат, / като ми Сава Бимбаши, / Инджето, Индже войвода / и Кольо кючук байрактар!". Сава Бимбаши е бил един от главните организатори на въстанието. Роден около 1780 в Сливен, през кърджалийско време избягал в Румъния. Убит злодейски в 1821. Преди години в МалкоТърново е видян красиво изработен ятаган, донесен от Бесарабия. На ятагана имало надпис, че бил подарен на Индже войвода. Датиран бил 1821. Ако действително е имало такъв ятаган, той също така свидетелствува, че Индже е завършил героичното си поприще в Бесарабия (виж Г. Горов; Раковски, "Горски пътник", 1857, Нови Сад). Кара Кольо е роден в с. Омарчево, Новозагорско. Бил байрактар на Инджето и най-верен негов съратник, съветник и организатор. Подвизавал се във Вакъвския манастир при Сакар. Над манастира има Кара Кольова пещера, а под олтара в черквата - скривалище. Докъм 1926 оръжието му се пазело в притвора на манастира, а сетне е пренесено във Военния музей в София. Краят на Кара Кольо е неизвестен."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.