198. ХАЙДУТ ВЕЛКО УМИРА

Том ІІ: Хайдушки песни

Ветър ми вее, гора люлее
за тебе, хайдут Велко, за тебе!
Хайдут ми Велко лежи, умира,
младо му булче над глава стои,
над глава стои, тихом му дума:
- Тежко ти, хайдут Велко, горко ти!
Ти като лежиш болен, умираш,
кой ще ти носи дългата пушка
бойлия, хайдут Велко, бойлия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи тънката сабя
френгия, хайдут Велко, френгия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи чифте пищови
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми ги носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти язди хранено конче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми го язди Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти люби хубаво булче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Сичко си давам, булче не давам
за мене, черни очи, за мене!
А кога умра, нека да плаче
за мене, черни очи, за мене;
че нема юнак кой да го люби
кат мене, черни очи, кат мене.
Нека да плаче, нека да жали
за мене, черни очи, за мене!

Бележка на съставителя (Осинин): "Песента се отнася за смъртта на хайдут Велко през 1813 г. "Младото булче" е "кючук Станка", жената на Велко; "Милош побратим" е по-старият сръбски княз Милош Обренович."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.