197. КАРА МУСТАФА

Том ІІ: Хайдушки песни

Болен ми лежи Кара Мустафа,
дей гиди болен Кара Мустафа!
Болен ми лежи и ке ми умри,
дей гиди болен Кара Мустафа!
- Кой ке ти носи, море, долгата пушка,
дей гиди болен Кара Мустафа?
- Нека я носи той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
- Кой ке ти носи, море, острата сабя,
дей гиди болен Кара Мустафа?
- Нека я носи, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
- Кой ке ти носи, море, чифте пишчоли,
дей гиди болен Кара Мустафа?
- Нека ги носи, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
- Кой ке ти вява, море, вранята коня,
дей гиди болен Кара Мустафа?
- Нека го вява, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!

Бележка на съставителя (Осинин): "Кара Мустафа (Дженкоглу) е бил най-популярен сред народа командир на Пазвантооглу. Той не могъл да слуша спокойно за юначеството на хайдут Велко в борбата му с турците и го извикал на двубой. Тежко ранен, Карамустафа избягал във Видин. Умирайки, той признал хайдут Велко за най-голям юнак и в знак на почит му изпратил дар коня и оръжието си. Към тоя случай се отнася горната песен (ПСп., ХІІІ, с. 115)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.