|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
193. ВЪЛКО БАШ БАЙРАКТАР
Том ІІ: Хайдушки песни
Вълко, Вълко, Вълко баш байряктар
свивай байряк, дъжд да го не вали!
- Нек го вали, нек го окън гори!
Ние бехме деветима брата:
осемтина под байряк измряха -
добър Господ и заради мене!
Още Вълко това не изрекъл,
пушка пукна из гора зелена,
та удари Вълка в клето сърце;
Вълко викна, та гората екна:
- Ей ви вазе, ви вярна дружино,
носете ме на път, на кръстопът,
със сабя ми гроба изкопайте,
на крака ми байряка побийте,
за байрякът коня ми вържете.
Кой е младо - коня да возседне,
да возседне тая враня коня,
да понесе тоя кръстат байряк,
да спомене Вълка баш байряктар.
Каравелов, Нова песнопойка, 1878, с. 11 - "Вълко"; =Каравелов-Съч.
1, с. 146, № 2.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|