188. ВЯТЪР ДУХА ИЗ ГОРА ЗЕЛЕНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Вятър духа из гора зелена,
а в гора се зелен байрак вейе,
под байрака Дамянчо юначе.
Развила се ружа във градина
и под ружа мома Севдалина,
на ръце й сиво соколенце:
пръсти кърши, та го с храна храни,
сълзи рони, та го с вода пои
и на сокол по-тихом говори -
- Ой соколе, пиле вардарево,
не те храня в очи да ме гледаш,
не те храня бой да ми се биеш,
не те храня на лов да те пратя,
най те храня далеч да те пратя,
та да идеш във гора зелена,
да обидеш Дамянчо юначе
и да видиш кой седи при него,
кой при него, кой го болен чува,
кой го чува, кой му вода дава.
- Хвала тебе, мома Севдалино,
нали питаш, право да ти кажа -
вчера ходих във гора зелена,
та погледах Дамянчо юначе,
ама, право, много болен лежи.
На него съ тежки неволии:
седемдесет рани куршумеви,
осемдесет рани съчменлии;
при него е милата му сестра,
при него е, та го болен чува,
наниз къса, билки му купува,
дари дере, та му рани върже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.