187. РАНЕН ЮНАК НА ПИРИНА

Том ІІ: Хайдушки песни

На Перина до три сняга,
до снегове три извора,
до изворе юнак лежи,
юнак лежи люто ранен,
люто ранен в клето сръце,
в клето сръце на три мяшки.
Постеля му църна земя,
зглавница му мрамор камен,
покривка му синьо небо.
Оде дойде суро пиле,
та на юнак говореше:
- Стани, Юван, стани юнак,
гора, гори, ке изгориш.
- Ой ле пиле, суро пиле,
ако гори, нека гори
и я младо да изгоре.
Немам майка да ме жали,
немам баща да ме види,
да ми види люти рани,
от неделя немиени,
немиени, невързани;
саде имам първо любо,
първо любо и двя дяца;
то да знае, белки дойде,
белки дойде да ме види,
да ми види люти рани.
Ой ле пиле, суро пиле,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш:
като фаркаш нависоко,
нависоко, надалеко,
видя ли мои дружина,
дека яда рудо агне,
дека пия ройно вино,
дек играа ситно хоро,
ситно хоро арамицко?
А пиле му говореше:
- Ой ле, Юван, ой ле юнак,
ако питаш за дружина -
дружина ти в Солун града,
в Солун града бей извождаа,
бей извождаа, пари зимаа,
та и тебе дял оставаа.
Къ си дочу Юван йнак,
къ си дочу, та заплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.