183. СИТНА МИ, ДРЕБНА РОСИЦЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

- Ситна ми, дребна Росице,
що ми си рано ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори,
че съм си чюла, разбрала,
либе ми болно легнало
навръх на Стара планина,
при студни бистри кладенци!
Че що му беше постеля?
Постеля му бе, постеля,
зелена росна морава!
Че що му беше възглавье?
Възглавье му бе, възглавье,
бял мрамор камен под глава!
Че що му беше завивка?
Чърън му облак завивка!
Че що му беше сенчица?
Два орла, чърни гарвани!
Стоян на орли думаше:
"Вийте са, вийте, два орла,
два орла, чърни гарване,
докът ми душа излезе!
Та па си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
чърни ми кърви изпийте,
десна ми ръка не яжте,
на десна ръка злат пръстен,
нъ си я в уста земете,
па нависоко излезте
и нашироко гледайте.
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола
и под топола кладенче,
с мряморен камен послано,
край мрямор трева зелена
и мойто либе в тревата
на шарен гергеф да шие -
там ми десница пуснете,
да види либе, да чюе,
че си е умрял млад Стоян
навърх на Стара планина,
при студни бистри кладенци."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.