|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
181. БОЛЕН СТОЯН И ТРИ КУКУВИЦИ
Том ІІ: Хайдушки песни
Разболя се Стоян
сред гора зелена,
във поле широко.
Възглавка му беше
бял столоват камък,
постилка му беше
зелената трева,
покривка му беше
дебелата слана.
Над глава му седи
пиле соколово.
Стоян пръсти режи,
та си пиле храни;
дето кърви течат,
той си пиле пои.
Йотговаря Стоян,
Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле,
пиле соколово,
не те храня, пиле,
бой да ми се биеш,
не те поя, пиле,
борба да се бориш.
Ще те пратя, пиле,
на моето село,
на мойте дворове.
Подфръкнало пиле,
пиле соколово,
па отишло пиле
на Стоянови двори.
Стоянови двори
пусти, запустели,
бючюмюж зазело.
Среди двори има
едно сухо дърво,
на дървото има
дур три кукувички.
Първа кукувичка
кука до обеда,
втора кукувичка
кука дур до вечер,
третя кукувичка
кука дур онемей.
Та подфръкна пиле,
пиле соколово:
- Ой те тебе, Стоян,
Стоян добър юнак,
среди двори има
едно сухо дърво,
на дървото има
дур три кукувички.
Първа кукувичка
кука до обеда,
втора кукувичка
кука дур до вечер,
третя кукувичка
кука дур онемей.
Отговаря Стоян,
Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле,
пиле соколово,
първа кукувичка -
т'ва е мойта сестра;
втора кукувичка -
т'ва е мойта булка;
третя кукувичка -
т'ва е мойта майка.
Новопазарско; от малоазийски преселници (СбНУ 47, с. 27).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|