180. СТОЯН И СОКОЛ

Том ІІ: Хайдушки песни

Разболял са й Стоян,
Стоян добър юнак,
сред гора зелена
на Стара планина,
под дърво буково.
Постилка му била
зелена морава,
завивка му било
на дърво листата,
възглавка му била
бял мряморен камък.
Стоян болен лежи,
болен зле, умира,
глава не подига,
очи не отваря.
До глава му седи
пиле соколово,
пиле жално пищи,
Стояну думаше:
- Ой та теб, Стоене,
Стоян добър юнак,
глава си подигни,
очи си отвори,
нещо ше та питам,
право да ми кажеш:
ти от накъде си,
че аз ще отида
на твоето село.
Снощи аз поминах
покрай едно село,
край двори широки.
Едно младо булче
по двори одеше,
жално си плачеше,
че като плачеше,
за тебе говори.
Една стара баба
из улиците оди,
кого срещне, пита:
"Нали сте виждали
Стоян добър юнак?"
Стоян пиле чува,
очи си отваря,
Стоян пръсти кърши,
пиле да нарани;
дребно сълзи рони,
пиле да напои,
че да го изпрати
на негово село,
при негово булче,
абер да занесе -
дето й Стоян болен,
болен зле, умира,
дет не може Стоян
глава да подигне,
очи да отвори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.