179. ГАРВАН ГРАЧИ НА ВИСОКА ЕЛХА

Том ІІ: Хайдушки песни

Гарван грачи на висока йелха,
вълче вийе на висока чука;
гарван грачи, вълчу отговаря:
- Ей та тебе, вълчо побратиме,
яла тука под висока йелха,
тука лежи юнак с тежка рана,
ти шъ йедеш белото му тело,
аз шъ пия черни, ясни кърви.
Па си гракна и са ниско спусна,
та си кацна на тело юнака.
Де са сепна юнак с девет рани,
та си фана гарваново пиле,
да му реже неговите криле,
да му дроби неговите месца.
Гарван грачи, юнаку са моли:
- Ой та тебе, юнак с девет рани,
недей режи фъркатите крилца,
че аз имам дребни гарванчета,
щат да грачат и тебе шъ кълнат.
Отговори юнак с девет рани:
- Дет шъ плаче моя мила майка,
моя сестра, още девет брате,
нека плачат твои гарванчета.
Гарван грачи, юнаку говори:
- Я ма пусни, юнак с девет рани,
да си летна преко бели Дунав,
да си ида во Будина града,
да налея вода лековита.
Юнак пуснал черна гарватина,
и той летнал, водица донесал,
та я подал юнаку да пийе.
Юнак пийнал и на нозе скокнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.