173. ХАЙДУТИ НА СВАТБА

Том ІІ: Хайдушки песни

Николчо дума войводу:
- Войводо, холан, войводо,
хайде на Градец да идем,
на Градец у бащини ми -
баща ми жени брата ми,
по-малък братец от мене,
зема болярска дъщеря,
Славова, Славкехайова -
да идем, холан, войводо,
да идем, холан да видим,
като й баща й болерин,
що ще й даде баща й.
- Кома, Николчо, самичък,
ако не рачиш самичък,
земи си още едничък,
едничък от дружината,
земи си Генча Кючука,
Кючукът, кючук байрактар.
Аче са оттам тръгнали,
та са на Градец отишли.
Вечерта на момините,
когато пращат булката,
на момичето баща му
даде му до двеста овци
и триста коня хергеля,
пък на момчето баща му,
той няма какво да даде.
Николчу жалба дожеля,
разпаса кемер копринен,
изсипа жълти жълтици.
Никой Николча не позна,
ни майка, нито баща му,
сал го леля му познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.