172. ЯНКА И СТОЯН

Том ІІ: Хайдушки песни

Де са е чуло, видяло,
мома за дърва да ходи,
като ми Янка, Йенке ле?
Отишла в гора зелена,
сухи е дърва набрала,
набрала и са върнала.
Седнала да си почива,
нова е песен запела:
"Расти, горо льо, порасти,
извърши клони до небе,
излисти листи широки,
да покриш доли дълбоки,
да покриш темни пещери,
да укриш върли хайдути.
И аз имам братец хайдутин,
на хайдутите войвода -
девет години станало,
как ходи, как хайдутува.
Се му са маня надява,
да доде да го ожени."
Де й зачул Стоян, Стоене,
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я разбродете гората,
та намерете момата.
Дума й не продумвайте,
в очи я не поглеждайте,
с ръка я не пофащайте,
при мене я доведете.
Че са дружина станали,
че разбродили гората,
та намерили момата.
Дума й не продумали,
в очи я не погледнали,
с ръка я не пофанали,
при Стояна я завели,
при Стоян млада войвода.
Стоян си кемер разпаса,
че го на Янка подаде
и си на Янка думаше:
- Йенке ле, мила сестрице,
по-скоро дома да с' идеш,
да си на маня занесеш
армаган желти алтъни -
чеиза да ти направи,
че да те мама ожени;
за мен да не са надява -
аз няма веке да дода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.