167. ДЕЙ ГИДИ, СЪРЦЕ ЮНАШКО

Том ІІ: Хайдушки песни

Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, да са провалиш,
дето ма малък ожени,
ожени, та ма зачерни!
Моите, мамо, другари,
се ходят още ергени,
ергени, млади войводи!
- Синко Стоене, Стоене,
едничък, синко на мама,
едничък синко мил мамин,
и туй ли още не знаеш,
и туй ли да те науча?
Парясай, синко, булчето,
децата, синко, харижи,
на бездетни, синко, болери,
на Гложенския манастир.
Най-голямото остави
със тебе, синко, да ходи,
със твойта вярна дружина -
байрякът да ти развява!
Ай гиди, сърце юнашко!
Не може вече да търпи!
Че скокна Стоян, подскокна,
та си булчето паряса
и си децата хариза
на бездетни хора болери,
на Гложенския манастир.
Че скокна Стоян войвода,
облече дрехи хайдушки,
препаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
приплесна пушка бойлия,
че събра вярна дружина,
в зелена гора заведе,
да варди Стоян друмища,
бащини върли душмани,
дето убили баща му,
Стоянов баща войвода.
Че стана Стоян, Стоене,
та си пътища заварди,
първа потеря пропусна,
пропусна, та си замина.
Че са е втора задала,
и нея Стоян пропусна,
пропусна, та си замина.
Кога се трета зададе,
най-подир върви пашата,
пашата билюкбашия,
дето е убил баща му,
баща му Кара Гьоргия,
баща му, стара войвода.
Като го видя млад Стоян,
на крака Стоян подскочи,
извади сабя френгия,
та му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.