|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
162. ХАЙДУТИ УЛАВЯТ ЕЛЕНА
Том ІІ: Хайдушки песни
Забягнала ми й Елена,
из дърварските пътища,
къдет дървари вървяха.
Най-напред върви млад Стоян,
със тънка свирка свиряше,
вътря свирката думаше:
"Буле ле, буле Елено,
че къде, буле, отиваш
из тези пътища дърварски?
Слънцето трепти, залязва,
ни от гората излизаме,
пък ти у гора улизаш.
Гората й пълна с айдути,
булне ле, ша та уловят,
хайдушка жена направят!"
Кът го буля му наближи,
буля драгинко думаше:
- Драгинко, драги на буля,
снощи са бачо ти пресече,
ази си в гора отивам,
пресечна трева да търся,
бача ти да си лекувам.
Драгинко дума булни си:
- Булне ле, буле Елено,
надзад са, буле, повърни,
сама в гората не оди,
гората й пълна с айдути,
булне ле, ша та уловят,
хайдушка жена направят!
Буля драгинко думаше:
- Напред отивам, драгинко,
надзад са буля не връща -
със здраве върви у село!
И си Елена замина.
Като у гора влезе,
среща й идат айдути,
те са Елена ванали,
на тайно огнище отвели -
на айдушкия полугар.
Кът ги Елена съгледа,
у чудо са Елена намери:
злато от сребро по-млого,
камари с глави сечени,
камари с дисаги стваряно -
цяла Елена изтръпна.
Сички са наред редили,
те на Елена казвали:
- Елено, булка хубава,
алал да ти е среброто,
среброто още златото,
сички ни наред ша гледаш,
дрехите ша ни опираш,
ножове ша ни юмиваш,
пушките ша ни напълняш!
Бяла черква, Павликенско (СбНУ 38, с. 37).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|