158. ЙОРГО ХАЙДУТИН

Том ІІ: Хайдушки песни

Дафинка Йорги думаше:
- Йорги ле, либе Йорги ле,
стига, престига, либе ле,
девет години как ходиш
из тази Рила планина,
из този пусти Балкана;
тук седи, либе, не ходи,
че е хайдушко лошаво,
лошаво, не е хубаво.
Йорги Дафинки думаше:
- Дафино, либе Дафино,
Дафино, душо-райдушо,
аз ша да ида, Дафино,
печалба да си печеля,
къщата да си направя;
аз не ща, либе, аз не ща,
не ща я твърде голяма -
колкот на батя Стояна-.
Дафинка Йоргу пак дума:
- Йорги ле, либе Йорги ле,
тук седи, либе, не ходи.
Кукувицата й кацнала
сред двори на сухо дърво,
на сухо дърво кукува,
кукува, сякаш хортува.
Тази й година кишовна,
на хайдутите кяр няма,
потеря ша ви потири,
потири, ша ви улови,
зян главите ви ша идат.
Йорго Дафинка не слуша,
препаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
заметна пушка бойлия,
че стана Йорго, отиде
из тази Стара планина,
из този Доспат балкана,
из тез дълбоки долове,
из тези високи баири.
Че ходи Йорго, що ходи,
че ходи Йорго, хайдутин,
че ходи девет месеца.
Че ги потеря потири,
потири да ги улови.
Гони ги, щото ги гони,
гони ги девет месеца,
не може да ги улови.
Йорго си у тях отиде
и на Дафинка думаше:
- Дафинки, либе Дафинке,
Дафинке, душо-райдушо,
млого ма са отървала,
и сега мен ма отърви -
хайдутлук ша са арниша.
Като й зачула Дафина,
че флезе в равна градинка,
че му дебело подложи
и му високо послала,
че легна Йорго да лежи.
Оттам си стана Дафинка,
улови тръвна най-добра,
че я въз Йорга изтърси -
пчелите да го ужилят.
Кът от градинка излязва,
челяк на порти лопаше.
Чуди са холан Дафинка,
чуди са холан, мае са -
дали е челяк за вино,
за вино и за ракия.
Вити се порти тракнали,
върли са пцета лавнали.
Не било челяк за вино,
за вино и за ракия,
най си е било сейменче,
сейменче, билюкбашийче,
че на Дафинка думаше:
- Дафино, булка хубава,
къде е Йорго хайдутин?
Ето ми девет месеца
как Йорга ходим да дирим,
да дирим да го уловим:
обуща ни са съдраха,
дрехите ни са скъсаха
из Рила балкан да ходим,
Йорга хайдутин да гоним.
Дафинка дума сейменчи:
- Сейменче, билюкбашийче,
ей го на Йорго де лежи,
де лежи в равна градинка,
че стана девет месеца,
как лежи бре от красника:
не може повън да ходи,
камо ли в гора да иде,
млади юнаци да води.
Че си сейменче отиде,
а че си Йорга погледна,
че на Дафинка думаше:
- Заваллъ Йорго, заваллъ,
заваллъ Йорго млад юнак -
на правда щеше да иде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.