157. ХАЙДУТИ УБИВАТ ДЖАНДАРЧЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Тръгнали ми са, тръгнали
Иван й Неделчо, двамата,
с Есим бей, турски начелник,
тръгнали ми са, тръгнали
в гора зелена да идат,
да ловят млого айдути.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
нафлезли гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Сеннали да си починат
и малко лебец да апнат,
студена вода да пият.
Иванчо, младо джандарче,
то си навътре отива.
Есим бей дума на Иван:
- Сокулма, Иван, сокулма,
бурдадър, Иван, айдутлар,
айдутлар бизим душмандар.
Иван Есим бей не слуша
и по навътре отива.
На ино дърво възлезе,
конче си свърза на дърво,
да гледа Иван айдути.
Наблизо тамка имало,
имало расти големи,
вътре айдути лежели.
Иван ги в расти съгледа.
Докато Иван изгърмя,
айдути го преварна,
Ивана си ударили.
Паннал Иванчо, загинал.
Есим бей дума на турци:
- Айдутлар Иван йолдюлляр.
Черни абере проводиа
на Иванчовта майчица,
на младата му булчица.
Иванчовата майчица
ванала дълги пътюве,
в зелена гора да иде.
Като в гората стигнала,
стигнала и заплакала:
- Иване, сино Иване,
като та й мама ранила,
туй ли е, мама мислила,
айдути да та убият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.