154. БУЛКА И ГОРА

Том ІІ: Хайдушки песни

Булка върви, булка върви
през гора зелена,
като върви, като върви,
жално-милно плаче,
като плаче, като плач,
жално-милно дума:
"Черней горо, черней сестро,
двама да чернеем,
ти за шума, горо сестро,
аз за първо либе.
Че е тебе, горо сестро,
слана посланило,
а па мене, горо сестро,
майка оженила.
Не даде ма мойта майка,
дето азе исках,
но ма даде, горо сестро,
дето азе не щях.
Че ма даде, горо сестро,
на луда гидия,
на върла гидия, горо,
върла хайдутина.
Деням ходи, горо сестро,
по длъбоки доли,
а па нощям ходи, горо,
по широко поле,
та си варди, горо сестро,
царските друмища,
да си лови, горо сестро,
тежките търговци.
Сосало е мене, горо,
преляло е мене
всряд нощ да доходи, горо,
азе да го срящам.
Армаган ми носи, горо,
се търговски глави
и кървави ризи, сестро,
азе да ги пера."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.