153. БОГДАН И ГРОЗДАНКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Грозданка по двор ходяше,
златно кандило мияше
и са на Бога моляше:
"Божне ле, куртулисай ма
от този Богдан войвода,
Божне ле, додяло ми са й,
Божне ле, довило ми са й -
сяка ми вечър донася
кървави ризи да пера,
ръждиви самои да трия,
на кон краката да мия,
търговски глави да крия.
Снощи ми вечър донесе
кървави ризи да пера,
във риза дясна ръчица,
на ръка остал един пръст,
един пръст малък - кондяка,
на пръста пръстен сребърян,
на пръстен име писано,
на моя мил брат Янаки."
Грозданка дума Богдану:
- Богдане, Бог да та убий,
ти защо закла брата ми?
Дорде Грозданка издума,
пътна си върта похлопа -
сеймени хлопат въртата.
Грозданка отвърте питаше:
- Че кой ми хлопа въртата
не в туй ми време, не в онуй?
Сеймени отвън викаха:
- Отвори, Грозданке, въртата!
Богдан Грозданке думаше:
- Грозданке, моя пръвнино,
млого ма пътя укрива -
и тоз път да ма укриеш;
Грозданке, ша са оставя
от този пусти хайдутлук.
Грозданка върта отвори,
сеймени в двора влязъха
и на Грозданка думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тука ли й Богдан войвода?
Грозданка дума сеймени:
- Богдан го няма тукана.
Със уста дума: "Няма го",
със очи кимна: "Тука е."
Сеймени в къщи влязъха,
аче си Богдан фанаха,
назад му ръце връзаха,
напредя си го караха.
Че го извели, завели
в една ми гора зелена,
дето си чиляк не ходи,
дето си птичка не фърча -
там ща му глава отрежат.
Богдан сеймени думаше:
- Сеймени, билюкбашии,
я ми ръцете отвържете,
на Бога да са помола,
та да са простя с гората,
с гората и с планината,
че съм й тъпкал тревата,
и съм й пиял водата,
и съм й кършил клоните.
Сеймени Богдан пуснаха,
че му ръце отвързаха
да са на Бога помоли.
Не са на Бога помоли,
най си е Богдан избягнал,
а че си у тях отиде.
Грозданка двори метеше.
Богдан Грозданка улови,
че й главата отряза,
къс по къс я къйдисваше
и на Грозданка думаше:
- Да знаш, Грозданке, да повниш,
га ма жув в ръци предаваш
на сеймени, билюкбашии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.