151. ЗАЖЕНИЛ СЕ ВОИН

Том ІІ: Хайдушки песни

Заженил се Войно, млад вйвода,
и си набрал петстотин сватове -
пет хоругви като пет облаци,
развийени на ветър се вили.
Па йе пошел с китовни сватове
да си идат на славни град Солум,
да си земат Солумска девойкя,
що йе Войну била по прилика.
Живо-здраво до Солум отишли
и весело сватба учинили:
три дни яли, три дни ми са пили
и играли, и се веселили;
па узели Солумска девойкя
и весели със нея си пошли.
Изминъха сво поле широко
и стигнъха у гора зелена,
невести се храньен кон разлюти
и стърменьете си изпукаха,
а девере тихом продумаха:
- Нека пукат, път ще да пътуват,
дор са храньен конь веке умири.
Обърна са младата старойкя,
та си рече: - Хай на добро да йе!
Отговори старата старойкя:
- Нека пукат, веселба се чини!
А невеста тихом продумала:
- Да би дал бог све на добро да йе!
Но мойето сърце сво трепера:
тая гора не йе без хайдуци,
тука седи Мариям войвода,
айдучкио знатен поглаварин,
що от ньего свет е потреперал.
Сакал ме йе токмо дор три годин,
но мама не ньему не йе дала.
Коги дойде първата година,
а мама му тихом отговори:
"Не дам ти я, още е мъненка."
Коги дойде втората година,
пак му мама кротко отговори:
"Не дам ти я, още си дар нема."
Коги дойде и трекята годин,
а она му люто отговори:
"Я йе не дам по хайдука д' иде,
да я води у гора зелена,
да я веке у очи не видим." -
Туку това невеста изрече
и гората света потрепера:
излезнъха три хиляд хайдуци,
посекоха китени сватове,
посекоха кума и девера
и най-после и младаго Война.
Па си зеха Солумска девойкя
Марияму, айдучков войводу:
- Дай ми воля, Мариям войводо,
да изрезнем на кървнино место,
да с' опростим с кума и с девера.
Дал й воля Мариям войвода,
па отишла на кървнино место,
загърнала свилена кошуля,
нагазила кърви до колена,
проминъла девера и кума,
па отишла при младаго Война,
па почнъла жално да говори:
- Чърни очи, що ме не гледате?
Медни уста, що ми не думате?
Бели ръце, що ме не гърните?
Па извади остър палош Войнов,
та с, удари у клетото сърце
и се жално, клета провикнъла:
- Лежи, Войно, двое да лежиме,
да не плаче само твоя макя,
но да плаче и твоя, и моя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.