|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
150. СЕМО ВОЙВОДА И БОСОЛ
Том ІІ: Хайдушки песни
Събрали ми се, набрали
се отбор млади юнаци,
до седемдесет момчета
и Семо млади войвода.
Като ги Семо записа,
най-подир иде млад Босол,
той се на Семо молеше:
- Байно ле, Семо, почакай,
пиши и мене на края,
макар и сънлив, гурелив,
не мога тука да трая.
И него Семо записа.
А че ги Семо изведе
навръх на Стара планина
и си се виком провикна:
- Дружино вярна, сговорна,
кой ще се еме, наеме
срещу потеря да иде,
отдире да я присрещне,
Родопи да си пригледа?
Никой се юнак не нае,
наемнал се е млад Босол,
па си на Сема продума:
- Байно ле, Семо войвода,
я дай си сабя френгия
и твойта пушка бойлия -
аз ще на просяк да стана,
потеря да си присрещна,
Родопи сам да пригледам.
Че стана Босол, отиде
и на друмища заседна,
на кръстопътя полегна.
Ето че иде потеря,
Босол я гърбом погледна.
Най-подир върви арапче,
то си Босола познава,
към потеря се провикна:
- Не виждате ли, потеля,
тука е самин млад босол?
Като го зачу потеря,
бързо се назад повърна
Босола жив да улови.
Че се развъртя млад Босол,
извади сабя френгия,
остави пушка бойлия,
потеря първом изсече,
арапче само остави,
а то се нему молеше:
- Байно ле, байно Босоле,
я ми главата не взимай,
че съм едничък на майка.
Босол арапче не слуша -
черни му очи извади,
дясна му ръка отряза,
че го на царя проводи:
да види царя, да чуе
във това царство широко
какви юнаци живеят.
сп. Звездица, София, 1910, кн. ІІІ, с. 18.
Бележка на съставителя (Осинин): "Песента не блести с
особености, дори издава литературни черти, които се дължат на това, че е изгладена
за деца; интересното за нея е споменаването на Родопите, нещо рядко, също с
името на Семо или Семко."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|