148. ТОДОР ХАЙДУТИН И ОДРИНСКИЯ ПАША

Том ІІ: Хайдушки песни

Откък се гора развила,
Тодор из гора излезе,
по пусто Тодор хайдушко;
никой го не знай де ляга,
де ляга Тодор, де става.
На девят къзи додява,
десета къза салмува,
десета каза девнянска.
Де го й пашата зачула,
пашата Ядирнянската,
паша тилерче чъъртисва
из ядирнянска чаршия,
из темничките улички:
- Който са юнак наемне,
да си Тодора улови,
жив да го в ръка предаде,
ша му пашата харижи
покрай бял Дунав селата,
харача той да го зема.
Нийде са никой не наел,
най са наела, наела
една ми булка хубава,
Тодорчовата кумичка.
Напълни пълна бъклица,
отиде в гора зелена
и са юнашки спровикна,
веще хайдушки просвири:
- Чуваш ли, кръстник Тодоре,
скоро при мене да додеш!
Тодор Тодорка той зачул,
скоро при нея отиде.
тодорка дума Тодору:
- Тодоре, кръстник Тодоре,
мъжка си рожба аз добих
и додох да та калесам,
да додеш да я кръщаваш,
къкто си кръщал и мене.
Тодор Тодорки думаше:
- Кумичке, мъри Тодорке,
да не е нещо измама,
да ма измамиш, предадеш?
Тодорка дума Тодорчу:
- Не бой са, кръстник Тодоре,
със кръстник шъкъ не бива,
на кръстник лъжа не може.
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи селашки,
запретни бели ръкави:
със мене наедно да вървиш;
като в селото ша влязем,
да не те някой познае.
Тодор с Тодорка той тръгнал,
самси си на ум докарал,
сабята не си й оставил,
девят я ката угънал,
и в джаба си я той турил.
Като юв селото ютишле,
Тодор детето подигнал,
да идат да го кръщават
в Яриболските черкови.
Когато Тодор пристигнал,
дор девят попа заварил,
те за Тодора чакали.
Тодор в черкова щом врезе,
и го пашата сардиса,
аскеря по прозорците,
сама пашата на врата.
Тодор на паша думаше:
- Пашо ле, едирнелия,
пашо ле, пашо голяма,
със тебе шъка не бива.
Я постой, пашо, почакай,
да си детето аз кръщам,
да си закона изпълня,
жив ша са в ръка аз предам.
Паша Тодора послуша,
възпря са и го почака.
като детето кръщали,
Тодор на врата отиде,
на паша да са предава,
че си във джоба присегна
и си сабята извади,
и са налево завърте;
дор са надесно обърне,
само пашата остана.
Паша Тодорчу думаше:
- Тодорчо, младо юначе,
ти ми душата харижи,
където сядам и ставам,
където ходя й дохаждам,
с твойто юнашко ша са подфалгам.
Тодор на паша думаше:
- Добро са скоро забравя,
ша ти крака юдрежа,
краката, веще й ръцете,
по света, паша, да ходиш,
с мойто юнашко да са подфалгаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.