|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
146. МАНУШ УБИВА БРАТА СИ
Том ІІ: Хайдушки песни
Излязъл Мануш, Мануше,
на Троянската планина,
на Троянската пътека,
при Хайдушкото кладенче
да яде Мануш, да пие
с негова вярна дружина.
Отдолу иде момчина
с хранена добра кончина,
със синьо седло на конят,
със позлатени зенгии:
дълга му пушка на работа,
златни пищове на кръстът,
дамаска сабя на бедро.
Мануш дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
кой ще момчина замери,
в сърцето да го удари
и да му земе кончина?
Никой не ми са прежалил
момчина да си замери,
Мануш момчина замери,
замери и го удари.
Момчина падна от конят
и са високо провикна:
- Байно ле, байно Мануше,
де ли си, байно, да видиш -
за теб си живот изгубих.
Аз дойдох тебе да търса,
на сватба да та калесам,
че ма е мама годила
за мома бяла троянка.
Манушу жално дожаля,
извади ноже кръвниче
и в сърцето си удари,
па на брата си думаше:
- Брате Иване, Иване,
я лежи, брате, да лежим
във тая земя мащеха!
Прости ма, брате Иване,
че та за помак припознах!
Каравелов-Съч. 1, с. 160, № 14 - "Мануш войвода".
Бележка на съставителя (Осинин): "Каравелов придружава
песента със следната бележка: "Като гледал, че момчето е добре въоръжено,
той помислил, че е помак (потурченик), и го замерил. Види се, че тая песен е
произлязла още в онова време, когато са се потурчили помаците. Помаците са носили
български дрехи и Мануш не е можал да отличи от тях брата си".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|