145. НЕНО И МИХАИЛ ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Ора, копа Нено, дете мало,
ора, копа - турци изедоа,
овци пасе - вуци изедоа.
Почуди се Нено, дете мало,
що да чини, къде да се дене.
Он отиде у света София,
та си купи едно сиво конче,
та отиде Нено, дете мало,
по полето джилик да играе
и си пиле това руйно вино.
У дружина чаша пощукнала,
дружина се на клетва удрила,
та да види чаша у кого е.
Сек се закле, кой у щото има -
кой у брата, кой у мила сестра;
Нено нема у що да се кълне,
он се закле у конюва грива.
На кон му е грива опадала,
дружина му клетва не приела.
- Леле тебе, Нено, дете мало,
не кълни се у добраго коня -
коньо ти е кучешка нарана.
Он се закле у острата сабля.
Дружина му клетва не приела:
- Не кълни се, Нено, дете мало,
не кълни се у острата сабля -
саблята е от люто железо.
Он се закле у старата макя.
Дружина му клетва не приела:
- Не кълни се, Нено, дете мало,
не кълни се у църната земя:
у тебе е чаша ведреница.
Разлюти се Нено, дете мало,
разлюти се сърце у юнака,
та си яна свое сиво конче,
отиде си дома на дворове
да погуби неговата макя.
- Леле синко Нено, дете мало,
ти имаше по-старо братенце,
по-стар брата - Михаил войвода.
Он си ойде у гора зелена,
казуя го по Витош планина.
Тогай стана Нено, дете мало,
та си ойде у света София,
продаде си свое сиво конче,
та си купи една танка пушка.
Заметна си тая танка пушка,
та че д, иде брата си да дири,
да си дири Михаил войвода.
Та си фанал воз Владай клисура,
па запоя воз Владай клисура.
Дочул го е Михаил войвода,
дочул го е от връх от Витоша,
от Витоша, от скала голема.
Он си прати двамина дружина:
- Скоро вие, двамина дружина,
скоро вие на Владай клисура,
да легнете зад жълта ракита.
посочете до две танки пушки,
да земете гърло на юнака,
щото пее воз дервен клисура.
Еденио у гърло гледайте,
а онай го у сърце гледайте.
Скоро слели двамина дружина,
скоро слели у Владай клисура,
та легнали зад жълта ракита.
Ка поеше Нено, дете мало,
ка поеше воз дервен клисура,
пукнали са низ жълта ракита:
една го е у гърло удрила,
друго го е у сърце удрила.
тогай викна Нено, дете мало:
- Леле брайно, Михаил войводо,
я те, брайно, по небеси тражех -
ти ме удри низ жълта ракита!
Скоро ошли двамина дружина,
скоро ошли навръх на Витоша,
приказая Михаил войводу:
- Леле брайно, Михаил войводо,
ударихме тоя голем юнак,
що пойеше воз Владай клисура:
една пушка у гърло го удри,
друга пушка у сърце го удри.
А он викна колико си може:
"Леле брайно, Михаил войводо,
я те, брайно, по небеси тражех,
ти ме удри низ жълта ракита!" -
Туй час рипи Михаил войвода,
туй час рипи са сичка дружина,
та е слезнал на Владай клисура,
та е слезнал при негово брате.
У брата му още дуа има.
Тога каже Михаил войвода:
- Скоро вие, двамина дружина,
скоро вие у света София,
доведете двамина икиме,
да донеса убави лекове;
не жалете пари що дадете;
и броено, море, неброено,
и краднато, море некраднато -
саде ега икиме да дойда,
саде ега брат ми излекуя.
А що дума Нено, дете мало:
- Леле брайно, Михаил войводо,
немой дава крадено имане,
не ке, брайно, да ме излекуеш:
на зло са ме пушки ударили;
едната ме у гърло удрила,
та ми курушум у гърло остана,
другата ме у сърце удари,
и куршум ми у сърце остана;
не ке, брайно, да ме излекуеш,
не давай си крадено иманье.
Отърчаа двамина дружина,
отърчаа у света София,
извадиа до два икимина,
не жалиа пари, що даваа,
и броено още неброено.
Дур да дойда двамина дружина,
Нено се е с душа раставило.
Извадил е Михаил войвода,
извадил е потайни ножеве,
на дружина потио говори:
- Леле вамо, бре мои дружина,
широк гробо вие изкопайте,
наедно ни с брата закопайте.
Па се бодна у клетото сърце,
та умреа двамината бракье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.