144. ГРЕХОВЕН ХАЙДУТИН

Том ІІ: Хайдушки песни

Гледала мама, гледала
йедного сина Стояна;
гледала й, отгледала го
до осемнайсет години;
чуди са мама и мае
накъде Стоян да прати,
печала да й печели.
На Влашко да го проводи
който иде и не дохожда;
на Стамбол да го проводи, -
на Стамбол мори чумата;
па го с юнаци изпрати.
Та стана Стоян, отиде;
пръва година айдутин,
втората стана байректар,
третята стана войвода.
Събра си Стоян, набра си
се отбор млади юнаци;
минале поле широко,
силна са сватба срещнале,
всякого дарба дариле,
а за Стояна не стигна;
сякому вино дадоха,
а за Стояна не стигна;
па си сватбата пуснаха.
Кога тръгнале да връват,
дружина му са присмяла:
- Стоене, страшен войводо!
Каква бе тази работа:
ако ни дарба дариха -
за тебе дарба не стигна;
ако ни вино черпиха -
за теб са вино довръши!
А Стоян си са ядоса,
та си са назад повърна,
та си сватбата пристигна;
извади сабля френгия,
та си кумове погуби,
кумове, още сватове,
саде остави юнакат,
юнакат със невестата.
Той ги двамата юлови,
за два ги бука завърза,
със очи да са погледват,
със ръце да са не стигат;
та па са назад повърна,
та си дружина застигна.
Одиле, що са одиле,
девет са годин одиле,
девет пари не спечелиле,
сермия не са сториле;
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Ей сега девет години,
как одим в гора зелена,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме -
дали бе среща лошава,
или си късмет немахме?
Айдете да са върнеме,
секи по дома да идем.
И дружина го послуша,
секи към дома отиде
и Стоян дома отиде,
през това място замина,
дето бе връзал юнакат,
юнакат със невестата:
до две лозинки израсле,
та си връхове юплеле,
черно са грозде родиле.
Посегнал да си йоткъсне,
устата да си разблажи,
а лозинки са вдигнаха,
не можа да ги досегне,
Стоян извади саблята,
та си лозинки пресече;
като лозинки пресече,
черни са кръви потекле,
люто го глава заболя,
люто го треска затресе.
Йоттам дома си отиде,
та легна Стоян да лежи,
та лежа девет години,
а майка му го питаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Каква е тая работа?
Ей сега девет години,
откак си легнал да лежиш,
не юмираш, не йоздраваш -
каква си греха направил,
кога си одил с дружина?
Тогаз си Стоян продума:
- Мамо ле, стара майчице!
Кога тръгнахме да връвим,
минахме поле широко,
силна си сватба срещнахме;
всякого дарба дариха -
за мене дарба не стигна;
всякому вино дадоха -
за мене вино не стигна,
па си сватбата пуснахме.
Кога тръгнахме да връвим,
дружина ми са присмива:
"Стоене, страшен войводо!
Каква бе тази работа,
ако ни дарба дариха -
за тебе дарба не стигна;
ако ни вино черпиха -
за теб са вино довръши!"
А аз са, мамо, ядосах,
та си са назад повърнах,
та си сватбата пристигнах,
извадих сабля френгия,
та си кумове погубих,
кумове, още сватове,
саде оставих юнакат,
юнакат със невестата.
Па ги двамата юлових,
та за два бука завръзах,
със очи да са погледват,
със ръце да са не стигат;
та па са назад повърнах,
та си дружина застигнах.
ходихме, що си ходихме,
девет си годин ходихме,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме;
аз на дружина продумах:
"Дружино вярна, сговорна!
Ей сега девет години,
как одим в гора зелена,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме -
дали бе среща лошава,
или си късмет немахме?
Айдете да са върнеме,
секи по дома да идем."
И дружина ма послуша,
секи към дома отиде
и аз към дома ютивах.
През това място заминах,
дето бях връзал юнакат,
юнакат със невестата;
до две лозинки израсле,
та си връхове юплеле,
черно си грозде родиле.
Посегнах да си йоткъсна,
юстата да си разблажа,
а лозинки са вдигнаха,
не можах да си досегна;
аз си извадих саблята,
та си лозинки пресякох.
Като лозинки пресякох,
черни са кръви потекле.
Тогаз ма глава заболя,
тогаз ма треска разтресе.
Тогаз майка му заплака
и на Стояна думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Девет години как лежиш
и йоще девет да лежиш:
това йе била сестра ти,
сестра ти, йоще зета ти;
за тва ти дарба не стигна,
за тва са вино довръши.
Като си това изслуша,
и той са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.