143. БАЙКО И СТРАТИЛ

Том ІІ: Хайдушки песни

Байко Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро по-малка,
есенно време настъпа,
за сватби време приижда,
момите още момците
взеха годеши да прават
и ти си мома на редъ,
може згледаре да додат
и тебе да си харесат -
имаш ли тънки дарове,
сватбата да си удариш
за свекър и за свекърва,
за кума и побащима,
за зълви и за девери?
Тодорка байко продума:
- Бате ле, байко по-голям,
аз нямам дари никакви,
не ризи, нето месали,
месали, нето ръкави.
Байко Тодорка продума:
- Хайде са, сестро, премени,
облечи сербез премяна,
нареди кола желязна,
ази ща бивли окъпа,
окъпа, още натъкмя,
със копринени чулове,
със хримизени юлари,
че жда та, сестро, заведа
на Гелиболски панаир,
дарове да ти накупам -
ако ти сватба направим,
сватбата да си обдариш.
Тодорка Байку продума:
- Че къ щем, бате, да идем
на Гелиболски панаир,
през мътна Арда жда минем,
зелена гора жда влезнем.
Мене хората казуват,
там ходи, бате, Стратила,
Стратила млада войвода,
нашето върло аргатче:
девет ни годин слугува,
пет пари не му дадохме.
Стратил са люто разсърди,
в гора войвода отиде
със седемдесе юнака.
Стратила ща ни пресрещне -
тебе щът да си убият,
мене за жена жда земе.
Байко Тодорка думаше:
- Тва ли та й грижа фанала!
Аз зная стрялка да стрелям,
стрялката в кола да турнеш
със седемдесе стрелчици,
със седемдесет и седем,
за секи юнак по стрело,
за Стратил двенки и тринки.
Тодора кола нареди,
стрялката в кола турнала
със тези дремни стрелчици,
за секи юнак по стрело,
за Стратила стрелка не турна.
Байко си бивли запрегна,
качи Тодорка в колата.
Вървели, що са вървели,
минали къри, баири,
мътна си Арда стигнали.
Арда е мътна притекла,
отвън ярове излела.
Байко Тодорка продума:
- Сестро льо мари Тодорке,
какво да сторим, направим,
назад ли кола да върнем,
или през Арда да газим?
А че си байко намисли
през мътна Арда да гази.
Извади жегли железни,
па турна жегли върбови
и на Тодорка продума:
- Качи са, сестро Тодорке,
колата на чергилата,
мътна ще Арда да газим,
водата да та не стигне,
полите да н, ти укваси,
полите, копринените,
китени с дребни пулове.
Па са Тодорка качила
колата на чергилата,
бивли във Арда плувнаха.
Плували, Арда минали.
Байко Тодора продума:
- Тодорке, сестро Тодорке,
Господ ни, сестро, помогна,
през мътна Арда минахме,
нето са кола разбиха,
нет, са бивлите възпират.
Я викни да ми запееш
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
зелена гора разшенли.
Викна Тодорка да пее,
зелена гора люлее.
Отде га зачу Стратила,
той га по гласа познава,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
че става тука три годин,
като в гората ходиме,
тук не е агне побляло,
тук не е пиле попяло;
нето е агне гергьовско,
нето е пиле петровски -
това е мойта хазяйка,
Тодорка, сестра Байкова.
Девет им годин слугувах,
пет пари не ми дадоха;
хайде, дружина, след мене,
на пътя да ги завардим,
дето ще кола да мине.
Стратил дружина поведе,
на кола пътя пресече.
Като ги Байко догледа,
отжегли руси биволи,
кола метерис направи,
па зема стрялка във ръце,
един ги по йдин мереше,
мереше, та ги биеше.
Сички юнаци изтрепа,
за Стратил стрелки не сгигат.
Байко Стратила издума:
- Стратиле, мое аргатче,
яла наблизо при мене,
двамата да са поборим:
ко ми, Стратиле, надвиеш -
халал ти струвам сестрата,
ко ти, Стратиле, надвия -
тук ще ти зема главата.
Па са двамата сбориха,
Тодорка гледа отстърна,
Байко Тодорка продума:
- Що стоиш, сестро, та гледаш
зимай голяма нащрапа,
бърже на Арда да идеш,
от арда вода да земеш,
ела ми снага залеи,
дано на Стратил надвия.
Па му Тодорка издума:
- Буйна е гора зелена,
може пътища да объркам.
Байко й дума продума:
- Дето през гора заминеш,
тънки клонове да чупиш,
гора нишени да правиш,
пътища да не объркаш.
Бърже Тодорка отиде,
от Арда вода нагреба
и са назаде повърна,
тя по нишени гледаше
и при юнаци излезе.
Тя не заляла брата си,
а най заляла Стратила.
Тогав са Байко разсърди,
издигна Стратил войвода,
в черта го земя удари,
очи му й крака изтроши,
па си Тодорка улови:
- Затва ли пътя не знаеш,
затва ли не щеш да пееш?
Руса хи глава отряза
и га при Стратил остави.
- Га си Стратила искала,
при него да та остава!
Кола назади повърна.
Кога си у тях отиде,
майка на Байко продума:
- Къде е, синко, Тодорка?
Байко на майка продума:
- Като га, майко, заведъх
на Гелиболски панаир,
млади сгледари додоха,
сгледаха сестра Тодорка,
сгледаха и харесаха,
сгодиих га и га ожених
за гелиболско търговце.
Далеч е пуста Гелибол,
нема на гости да доде,
на гости, не на повратки.

Бележка на съставителя (Осинин): "Чул я (Вичо Бончов) от дядо Ганьо от Дермен Мехле, дн. Воденичарско, Чирпанско. Казаното накрая на майката е от дядо Вичо. За отбелязване е, че Байко си служел с лък и стрели. Това говори или че мотивът е стар или че стар мотив за друг случай е приспособен към тоя на Стратил."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.