142. МИЛИЦА И КОСЕР ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Милен Милици думаше:
- Либе Милице, Милице!
Девет са годин минаха,
как сме са с тебе юзеле,
и мъжка рожба добихме
с хубаво име Дамянчо,
още не сме си йотишле
у мила майка на госте,
у майчини ти отврътки,
у лелини ти на сбора.
Днеска е, олан, събота,
утре е света неделя,
ти стани рано в понделник,
обсучи бели ръкаве,
замеси бяло кисело,
опечи бели кравае,
заколи тлъсти юрдечки,
па сготви манджи някакви
и налей бура със вино
и друго с бистра ракия,
премени мъжко детенце,
с хубаво име Дамянчо.
А аз ща спрегна биволе
със копринени чулове
и с обнизани опашки,
и с обковани рогове
вов тази кола шарена,
че ще да идем, да идем
у мила майкя на госте,
у майчини ти отврътки,
у лелини ти на сбора.
Че таз деветя година,
как сме са с тебе юзеле,
мъжко си дете добихме
с хубаво име Дамянчо,
мама че го е видяла,
дарба не го е дарила -
със копринена шапчица
с тоя сребърен подбрадник
и със позлатен тепелик.
Милица дума Милену:
- Либе Милене, Милене!
Знаеш ли, либе, повниш ли,
гато бях азе мъничка,
имахме Косер ратайче;
иска ма, не ма дадоха,
лъгах го, не вдадох му са.
Той са назади повърна,
та си по гора отиде,
сега е млада войвода
по тая гора зелена,
дето щем ние да минем:
не дава пиле да фръкне,
нежели човяк да мине
през тази гора зелена.
Като през гора минеме,
мене ще жива улови,
тебе ще млад да погуби.
Милен Милици думаше:
- Либе Милице, Милице!
И мен е майка раждала,
на лакът плюсник давала,
цяла нощ не заспивала,
дорде си юнак гледала.
Като бех азе мъничек,
със Косер сме са борили -
се му съм, либе, надвивал
и сега ще му надвия.
Послушала го Милица,
па стана рано в понделник,
обсука бели ръкаве,
замеси бяло кисело,
опече бели кравае,
заколи тлъсти юрдечки,
та сготви манджи сякакви
и наля буре със вино
и друго с бистра ракия,
премени мъжко детенце,
с хубаво име Дамянчо,
тури ги в кола шарена.
Па стана Милен, па стана,
та впрегна руси биволе,
със копринени чулове
и с обнизани опашки,
и с обковани рогове
вов тази кола шарена,
па си тръгнале да връват.
Минале поле широко,
настале гора зелена,
Милена дрямка юдряма,
та си остенът изпусна,
че на Милица думаше:
- Либе Милице, Милице!
Я викни, либе, та запей,
низ едно гърло два гласа,
низ едни уста две думи,
та мен дрямка разкарай!
А Милица му думаше:
- Либе Милене, Милене!
Реко ти, пак ще ти река,
казах ти, пак ще ти кажа:
тука е Косер войвода,
не дава пиле да фръкне,
нежели човяк да мине,
камо да викна да пея.
А Милен си й думаше:
- Се съм на Косер надвивал
и сега ще му надвия!
Викна Милица, та запя
низ едно гърло два гласа,
низ едни уста две думи.
Зачу я Косер войвода
на студеното кладенче,
дето си вода пиеше
със позлатено тасенце.
Като й зачу гласове,
той си тасенце изпусна
в това студено кладенче,
че на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Коя е тази гидия,
из гора върви и пее?
Тук немой пиле да фръкне,
нежели човяк да мине,
камо ли тука да пее!
А дружина му думаха:
- Бае Косере, Косере!
Това е Милен с Милица,
че ти ютиват, ютиват
ю мила майка на госте,
ю лелини си на сбора.
Косер дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Стягайте пушки дебрянки,
опашете сабли френгии,
Милену пътя да фанем,
Милен ще да погубиме,
Милица с нас ще да вземем,
по гора да я поводим.
А дружина му думаше:
- Бае Косере, Косере!
Не мойм Милену път фана,
Милен е юнак над юнак,
авджия и нишанджия,
сички ще назе избие.
Я стани, бае Косере,
съблечи дрехи айдушки,
облечи дрехи просешки,
отсечи до две тоеги,
кръстосай торби през рамо,
на млад са божек направи,
па земи блюдо вов ръка,
насряд са пътя курдиши.
Послушал Косер дружина,
съблече дрехи айдушки,
облече дрехи просешки,
отсече до две тоеги,
кръстоса торби през рамо,
на млад са божек направи,
па зема блюдо вов ръка,
насряд са пътя курдиса.
Като го видя Милица,
тя вов песента думаше:
"Това е Косер войвода,
сакън да не са измамиш,
божека дарба да дариш!"
Милен жена си не слуша,
ами си бръкна в джебове,
извади пари криваче,
божека дарба да дари.
Косер бе, олан, много бръз,
че му ръцете захвана
и със канап ги завеза,
че го завеза, завеза
за една бука голяма,
па на Милица думаше:
- Не ли е Божа работа,
тука са в гора събрахме!
Зарадвала са Милица,
че свали манджи сякакви
и свали буре със вино
и друго с бистра ракия,
седнали с Косер да йедат,
да йедат, още да пият.
Че Милица му думаше:
- Бае Косере, Косере,
от Бога да бех искала,
така не би са сбъднало,
двамата да са сбереме.
Че пак му дума Милица:
- Либе Косере, Косере,
я си ми удай саблята,
Милену глава да зема
да ни не гледа млад Милен,
че е от Бога грехота
и е от хора срамота.
А Косер си й думаше:
- Либе Милице, Милице,
сакън да не е подмама!
Измамил са е млад Косер,
че си удаде саблята.
Ка юзе Милица саблята,
тя към Милена тичаше
и тихом му наричаше:
- А да та вида, Милене,
като са, либе, фалеше,
че и теб майка раждала,
на лакът плюсник давала,
цяла нощ не заспивала,
дорде си юнак гледала.
Като при Милен приближи,
нели е първо венчило,
то е от сичко по-мило:
тя му глава не отряза,
ами канапе преряза,
че си му даде саблята,
па си му дума думаше:
- А да та вида, Милене,
тебе си пешин отръви,
па после за мен да мислиш!
Милен си юзе саблята,
ти пъти кола прескокна,
дорде са люто разсърди,
че си е фанал Косера,
нищо му лошо не стори:
двете му очи извади
и му ръцете отряза,
ръцете дор до лахтето,
краката дор до колене,
на млад го божек направи,
че си ми бръкна в джебове,
а че му даде жлътица,
па си на Косер думаше:
- Ей ми та тебе, Косере!
Тъй ти е било писано,
писано и орисано:
пара по пара да сбираш
и ти душица да раниш.
Милен с Милица тръгнале,
тръгнале, та си ютишле
ю мила майка на госте,
ю лелини си на сбора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.