|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
137. ХАЙДУТИ ОТВЛИЧАТ МОМА
Том ІІ: Хайдушки песни
Де са е чуло й видяло
хайдути мома да влекът,
каквото Куман Велика.
Те са Велика извлекли
през Драгишките угари,
през Мерджанските ливади,
през Миндювските боази.
Че са Велика завлекли
навръх на Стара планина,
на Хайдушката равнина.
Велика плаче, не раче.
- Мари Велико, Велико,
мълчи, Велико, не плачи,
не сме те зели за жена,
че ний си жени имаме,
и моми, Велико, кът тебе,
и момци като за тебе.
Най сме те зели, Велико,
да кажеш, мари, обадиш
бащино тежко имане,
дет го баща ти намери
във пуста гора зелена,
във манастира в Устьето.
Малък Чифлик, Великотърновско; непубликувана (зап. 1960 г.).
Бележка на съставителя (Осинин): "Куман войвода е върлувал
в Югоизточна България. Според Панайот Хитов Куман ходил хайдутин 7-8 години;
имал двама синове, градинари в Шабац, Сърбия."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|