|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
134. ОТКАК СЕ СЕЛО ЗАСЕЛИ
Том ІІ: Хайдушки песни
Откак се село засели,
хайдути не са флязали,
сега са канят да флязат,
хайдути, Кара Атанас,
на хубав ден на Великден.
Сбрало са й хоро голямо,
еле хайдути че идат,
хайдути, Кара Атанас.
Никола върви най-напред,
Никола носи байряка,
насред хорото отиде,
сред хоро заби байряка,
наред момите гледаше,
в Рада си упре очите
и си на Рада думаше:
- Кажи ми, Радо, кажи ми
какво аз да та направя -
с куршум ли да та убия,
или със сабля съсека?
Знаеш ли, Радо, помниш ли,
баща ти беше болерин,
пък аз бях у вас аргатин,
люта ма треска тресеше,
пък аз ти хлебец поисках,
пък ти ми даде, Радо льо,
дето го гризли мишките;
аз ти водица поисках,
пък ти ми даде, Радо льо,
дето си уми ръцете.
Рада Николу продума:
- Байне ли, бате Никола,
мен ма хората научиха,
дано та треска остави.
Никола Ради пак рече:
- Думай, Радо ма, какво щеш,
със сабля ша та насека,
на драки ша та разкача,
та да та гарги разлекът.
Рада Николу думаше:
- Бате ле, бате Никола,
молба ша ти са помола -
тук има жени сякакви,
жените ша са уплашат,
хайде ма в гора заведи,
в гората да ма посечеш.
Катунища, Котелско; непубликуван (зап. 1951 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|