133. СТОЯН И НЕДКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Стоян през гора вървеше,
филдишан гребен държеше
и си перчана чешеше,
и на перчана думаше:
- Перчанко, ти мой къдрявко,
де ли щеш да са ветрееш,
из кои гори зелени,
из кои доли дълбоки?
Дорде си Стоян издума -
сеймени са го фанали,
сеймени, билюкбашии,
опак му ръце вързаха.
Като Стояна караха,
край Недкини са минали.
Недка в градинка седеше,
смесена китка виеше;
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, първо либе ле,
я дай ми, Недке, китката,
дето е на главата ти,
да й на страната на мене!
Недка Стояну думаше:
- Стоене, първо либе ле,
тебе ти китка не мяза,
не мяза, не ти прилича.
Я най ти мяза, прилича
на ръце ситни синджири,
на крака тежки букаи!
Стоян му жалба дожале,
по-млого гнява догняве,
на сеймените думаше:
- Сеймени, билюкбашии,
молба ша ви са помоля:
отвържете ми ръцете,
да ви с кавала посвиря -
на стадо на развиване,
на булка на прибуляне!
Сеймени вяра фанали,
отвързаха му ръцете.
Че не ми Стоян засвири
на стадо на развиване,
на булка на прибуляне -
право при Недка отиде,
за косата я улови,
че й главата отряза
и си на Недка думаше:
- Да знаеш, Недке, да повниш
какви си думи думала
и са на мене присмяла!
Трупнешком Стоян прескочи,
на пътеката излезе;
дорде сеймени усекят -
че наби в гора зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.