131. ЛАЛЧО ВОЙВОДА И КИРИМА КАДЪНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Събира Лалчо, йотбира
се йотбор млади юнаци,
се като Лалча момчета.
А че ги Лалчо поведе
навръх на Стара планина,
на Хайдушката равнина.
Стоели малко ни млого -
цялото лято стоели.
Дружина Лалча думаше:
- Лалчо ле, млада войвода,
що стоиш, Лалчо, що гледаш,
лятото доди, мина са,
нямаме кяра, печала -
булки за арчлък очакват,
готови дрехи издрахме
и си цървули скасавме.
Лалчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
млого сте, кардаш, чакали,
още ми малко чакайте -
до три съм писма проводил
на Кирима бяла кадъна.
Доде си Лалчо издума,
първа му поща пристигна
и тя на Лалча думаше:
- Що стоиш, Лалчо, що гледаш?
Отдолу иде Кирима,
Кирима бяла кадъна,
със триста души арапи,
петстотин млади сеймени.
Доде си Лалчо постои,
втора му поща пристига
и тя на Лалча думаше:
- Що стоиш, Лалчо, що гледаш?
Отдолу иде Кирима,
Кирима бяла кадъна,
със триста души арапи,
петстотин млади сеймени.
Доде си поща разчете,
трета му поща пристигна
и тя на Лалча па дума:
- Що стоиш, Лалчо, що гледаш
къко са добро надяваш -
отдолу иде Кирима,
Кирима бяла кадъна,
със триста души арапи,
петстотин млади сеймени.
Като си поща разчете,
че сколи Лалчо, поскочи,
извади сабя френгия,
извади и я заглади,
и си на пътя излезе,
че си през пътя прескача.
Като го олън видели
до триста черни арапи,
петстотин млади сеймени -
синките са разбягали.
Сама Кирима остана,
Кирима бяла кадъна.
Тогизи Лалчо отиде,
тежко имане назима.
Като Кирима замина,
тя си на Лалча думаше:
- Лалчо ле, млада войвода,
къко ми стори, направи?
Нъл ми не видя да зъмеш
от мойта бяла бе шийка
девет дизии жълтици?
Де я зачуло, зачуло
сестрино Лалчу момченце,
дето й на Лалча кръстено,
че си Кирима достигна,
Кирима бяла кадъна,
и на Кирима думаше:
- Вой ми тъй тебе, Киримо,
Киримо бяла кадъно,
мене ма вуйчо проводи,
главата да си подигнеш
бялата шийка да вида.
Подигна глава Кирима,
Кирима бяла кадъна;
не гледа Лалчо шийката,
ами извади сабята,
че й главата отряза,
зема й девет дизии,
девет дизии жълтици.
Право при Лалча отиде
и на вуйча си думаше:
- Вой ми тъй тебе, вуйчо ле,
аз й главата отрязах,
земах й девет дизии,
девет дизии жълтици.
Вуйчо на Лалча думаше:
- Лалчо ле, дете сестрино,
алал да ти е войводство!
Я води, Лалчо, я води
по връх по Стара планина
моята млада дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.