130. ДАМЯН ВОЙВОДА И СЕСТРА МУ

Том ІІ: Хайдушки песни

Де гиди Нанко болерин -
със девет сина болере,
и деветте му снашици,
снашици се паюници,
а десетата сирота!
Тодорка чернойочката,
от сиромашко коляно -
нея си снаха не считат.
Да са е зачул и прочул
Дамян ми млада войвода
със триста души юнаци
от тая Мургаш планина -
на Нанко хабер изпраща,
на Нанко на болеринат:
- Като е Нанко прочуден
със девет сина болере,
със девет снахи паюне,
да си ми Нанко приготви
до девет овни печени,
до девет фурни питен ляб
и девет бъчви със вино,
а десетата с ракия
и триста чифта цървуле,
и триста феса алени -
дружина да ми пригости,
пригости още придари.
Ако да ми ги не срещне,
главата ще му юзема
и на девет му синове!
Нанко си по двор одеше
и дребни слъзи ронеше,
на девет снахи думаше:
- Нанкови девет снашици,
коя ще ми са найеме
Дамяна да си посрещне
със триста млади юнаци?
Ни йенна не са найела.
А десетата, Тодорка,
тя си на свекър думаше:
- Тейне ле, ти мой свекъре,
азе са, тейне, наимам
Дамян войвода да срещна,
без да ти пакост направи -
по с енна чаша ракия.
А свекър й си думаше:
- Нанкова млада снахице,
ако можеш го направи,
азе ще да ти харижа
най-мънинкото сандъче,
дето го теглат, не теглат
три чифта бръзи биволе.
Доде са това думале,
триста са пушки пукнале,
триста са феса халнале,
триста са гласа викнале
Нанку под порти чимширни.
Кой към де видя, там бега.
Тодорка нийде не бега,
порти чимширни отваря
и си Дамяна посряща
с негова вярна дружина -
сякому ръка целува.
Като Дамяна видяла,
тя си Дамяну поклони
и нему ръка целуна.
Сякой си по двор нареди,
а него горе качила.
Па си зе тесте ключове,
та си зимници отключи,
та пусна бъчва с ракия.
Па зела чаша калена,
наред да си ги прислужи -
тя ще от Дамян подкачи,
а Дамян си й думаше:
- Нанкова млада снашице,
де ти е Нанко болерин,
нема ли чаша сребърна,
та служиш с чаша калена?
А Тодорка му продума:
- Байко Дъмене, Дъмене,
азе съм скоро в двор влязла -
не зная чаша калена,
ото неджели сребърна!
Дамян Тодорки продума:
- Нанкова млада снашице,
отде ма знаеш, познаваш,
че ма Дамяне викаха?
Тодорка Дамян продума:
- Как да та, байко, не зная,
нали сме брат и сестрица -
на енно сърце лежале,
и енно мляко бозале!
Дамян Тодорки думаше:
- Да не си сестра Тодорка?
- Азе съм, байко Дъмене!
Знаеш ли, байко, помниш ли,
куги остахме дваминка,
дваминка, две сирачета?
По гробищата одехме,
чуждите телци пасехме,
по кора ляб си искахме -
и кой ни даде и кой не,
ние си гланни ляхаме.
Тогаз са Дамян обади:
- Дружина вярна, сговорна,
тук не сме дошле сборина,
ами сме дошле момина -
това йе сестра Тодорка!
Сички в джебове бръкнете -
наред Тодорка ще мине,
ръчица да ви целуне -
кой що си в джебове найде,
нек това да й юдаде!
Сяки в джебове бръкнале -
кой по жлътица, кой по две,
най-подир Дамян остана.
Отпаса кемер жлътици:
- Тоз ти е, сестро, от мене
за сватба и за премяна,
що съм на Бога доволен,
че са със тебе видяхме!
Па стана Дамян да иде,
а Тодорка му думаше:
- Постой ми, байко, почакай,
дано и тате да доде,
и с него да са видите!
Дамян из пратник излиза
и на Тодорка продума:
- Друг път ще, сестро, да дода
и с него да са видиме.
Като си Дамян излезе,
Нанко болерин влизаше
и на Тодорка хариза
най-мънинкото сандъче,
дето го теглат, не теглат
три чифта бръзи биволе,
със това тежко имане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.