129. ТОДОРКА И ЧАКЪР НЕДЕЛЧО

Том ІІ: Хайдушки песни

Тодоркината майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, къзъм Тодорке,
не оди рано за вода
на Чакърови извори,
да и та Чакъра залови -
не мож са лесно отърва!
Тодорка майка не слуша,
още по-рано подрани
на Чакърови извори,
рано за вода отиде,
че там Чакъра завари
със неговата дружина.
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, млада войводо,
назад си стъпи дружина,
базкраче да си напълня,
стомничка да си налея,
да не ма мама усети
и тетьо да н' са угади,
дето със теб оратувам.
Чакър си отстъпи дружина.
Тогаз Тодорка пристъпи,
бело бакраче напълни,
пъстра стомничка наляла.
Като са назад повърна,
отподир Чакър застигна.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, мома хубава,
голямо ли ви й селото,
има ли много богати,
кой ви е селски чорбаджи
и кой е селски кабакчи?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
питаш ме, Чакър, да кажа -
не ни й голямо селото,
нямаме много богати;
чичо й тетьо богати -
тетьо ми селски чорбаджи,
чичо ми селски кабакчи.
Вчера беглици сбираха,
парите, Чакър, у дома.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си в ще глупава?
Чича си като издаваш,
защо баща си изказваш?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
как да не издавам баща си,
баща си още чича си -
на едно място кат седът,
на мене женийли доождат,
женийли и годежници,
кого ма дава баща ми,
чичо ми каил не става,
кого ма дава чичо ми,
баща ми каил не става.
Когото, Чакър, аз искам,
чичо и тетя не дават,
не дават, каил не стават -
не мога да са оженя.
От туй ги, Чакър, издавам.
Чакъре, Чакър Неделчо,
таз вечер ела у дома,
на мене дрен донсете,
дрен, Чакъра, юнашки.
Във дрехи ще са облека,
селски беглици ще земнем
и язе с вазе ще дода.
И той са Чакър полъга
по женски думи, по сладки,
слънцето не е зайдело,
Чакър си веде дружина,
у Тодоркини я заведе,
на долня протка похлопа,
сама Тодорка излезе.
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
чичо и тетьо, двамата
у чичови отидоха.
Айде си веди дружина
у наште понци дълбоки -
имаме вино червено,
дружина да си почерпим
и дрехи ще си облека,
селски беглици ще зъмнем,
и язе със вас ще дода.
Чакър си веде дружина
в Тодоркини понци дълбоки.
Като у понци влязъха,
Тодорка мома хубава
грабнала й бяла бакрача,
във друга ръка отрова.
Нали ги Тодорка почерпи
по една чаша и по две,
само Чакъра потрети.
Цяла дружина заспала,
заспала още мъртъва.
Тодорка понци затвори,
у чичови си отиде
и на чича си думаше:
- Упрягай, чичо, колата,
и тургай, чичо, ритлите -
мела съм, чичо, дворове,
смет съм сред двора намела,
да додеш да го изфърлиш.
Чичо й упрегна колата,
във Тодоркини отиде.
Из двора води биволи,
няма боклуци никакви
и си Тодорка попита:
- Тодорке, чедо батьово,
де ти са, къзъм, боклуци?
Тодорка дума чичо си:
- Нъл виждаш, чичо, ще съмне,
на мен женийли ще додат,
боклуци у мази нанесох,
да не ги сварят женийли.
Чичо й тегли колата
до пониците дълбоки.
Тодорка понци отвори -
няма боклуци никакви,
най Чакъровата дружина
сичката лежи мъртъва.
Чичо й дума Тодорки:
- Как можа това да свършиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.