|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
128. ТОДОРКА И АХМЕД
Том ІІ: Хайдушки песни
Помамила са Тодорка
сутрин и вечер за вода -
дано си либе завари,
Илия сливнелията
из Савовата дружина.
Три дни ходила Тодорка,
ала си либе не найде,
ами завари Ахмеда,
Ахмеда турско копеле.
Ахмед на камък седеше,
кървава сабля триеше,
дълга си пушка миеше
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
нещо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш:
дохожда ли ви Илия
из Сливен града голяма?
Пашата ми е обрекъл
цял шиник жълти жълтици,
ако му хвана Илия,
ако го на кол набия.
Тодорка дума Ахмеду:
- Ахмеде, турски заптию,
секи ден виждам Илия,
секи ден, сека утрина,
че е приятел с баща ми,
с баща ми още с стрика ми.
Хайде да идем у дома
в нашите темни зевници,
па да измамим Илия,
да го вов земник заведем,
да му ръцете вежеме,
вов Ямбол да го водиме,
шиник с жълтици да земем
и двама да ги разделим.
Нарами Ахмед пушката,
па стана Ахмед отиде
в Тодоркините зевници;
в темно са кьоше криеше
и си Илия чакаше.
Тодорка по двор ходеше
и на Ахмеда думаше:
- Ахмеде, турски заптию,
аз ща на пътят да ида,
да си разгледам друмове -
дали ми иде Илия,
Илия луда гидия.
Па си земника затвори,
на врата кофар закачи,
па на Илия думаше:
- Либе Илия, Илия,
сам ти е дошъл вов двори!
Свикал Илия дружина,
па са Ахмеда хванале,
назад му ръце вързале
и на кол са го набиле.
Каравелов-Съч. 1, с. 153, № 8.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|