126. РАДУЛ И СТАЙКО

Том ІІ: Хайдушки песни

Паднала й слана есенна,
есенна слана студена,
лятос през двете недели,
през горещите празници,
ослани гора и вода,
и на полето тревата,
и на гората листето.
Сал едно дърво остана
на Сливнянската планина -
то беше дърво дафина,
дафина дърво, маслина.
Под дърво седят момчета,
до двеста души юнаци,
със трима млади войводи:
Радул и Стайко двамата,
третият беше Мартина.
Радул със свирка свиреше,
Стайко тъпана биеше,
момчета хоро играят,
Мартин отстрана седеше
и тихо им говореше:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета триста юнака,
туй лято без кяр остана,
дрехите ни са издраха,
каква година настана,
какви години усилни:
нямаме пари за тютюн,
а са не да са жениме;
какво ще правим да стоим
на таз Сливнянска планина?
Кой ша със мене да доде,
парици да му спечеля,
по-млого жълто от бяло,
кой колко може да носи.
Че щем, момчета, да идем
на Карнобатски балкани.
Момчета думат Мартини:
- Ой ми та тебе, войвода,
синца със тебе ша додем
как през Сливена ша минем,
като на нази познават,
сливнянци ша ни познаят?
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета триста юнака,
лесно през Сливян ша минем,
сливнянци ни ша ни познаят.
Гледайте да са сгледаме,
че кой за булка прилича,
че кому й мъжко сърцето,
а пък му й женско лицето,
че кому й тънка снагата,
че кому й руса косата,
кому са черни очите,
кому са каврък веждите -
че кой за булка прилича,
на булка да го направим;
ша дигнем сватба голям,
през Сливян града ша минем.
Гледали са, заглеждали -
Радул за булка приляга:
че му й мъжко сърцето,
а пък му й тънка снагата,
че му й руса косата,
че му са черни очите,
че му са каврък веждите -
Радул за булка прилича.
Момчета думат Мартини:
- Ой ми та тебе, войвода,
Радул за булка прилича,
на булка ша го направим.
През Сливян как ша минеме,
нямаме було чървено,
булката да си забулим,
нямаме китки чървени,
булката да си накичим.
Мартин им тихо говори:
- Гледайте, млади момчета,
на кого й тънък пояса,
за було да го направим,
във Сливян града кът идем,
чървени китки ша купим,
булката да си накичим;
Радулу й тънък пояса,
за було ша го направим.
Писнаха свирки и гайди,
и затумтяха тъпани,
дигнали сватба голяма.
Кога до Сливян стигнали,
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета млади юнаци,
дор двеста души момчета,
ко на сливнянци попитат,
къква й таз сватба без жени,
ви на сливнянци кажете:
"Сига го казват бозгунлук,
бозгунлук, та па хаъдутлук,
не могат мъже да ходят,
а са не жени да водят.
Във Сливян града влягоха,
във Сливян града голяма,
чървени китки купиха,
булката си накичиха.
В Сливян ги никой не позна.
Покрай конаци минаха,
конака пълян със аскер -
и там ги никой не позна.
На конашки порти седеше
едно ми черно арапче,
арапче, черно манафче,
то на пашата думаше:
- Туй не е сватба голяма,
най ми са млади юнаци,
дето са чуват в Балкана,
по Сливнянската планина.
Пашата дума гавази:
- Идете сватба върнете,
булката въз мен донесте.
Сватба са назад повърна,
булка са пашу не кланя.
Паша им люто говори:
- Защо са булка не кланя,
да ви са кланя житото?
Мартин на паша думаше:
- Нам ни са кланя булката,
ала турчину не бива.
Паша са страшно разсърди
и на гавази повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро тъмници отключете,
синките вътря запрете.
Радул са люто разсърди,
извади сабя под кожух
и си гавази съсече,
бърже на двора излезе,
че са наляво завъртя,
дор са надясно обърне
синкия аскер изтрепа.
- Скоро порти отваряйте,
нека си булка излезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.