123. ЦОЦКА ВИСОКО ПЛАЧЕШЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Цоцка високо плачеше
по Юрта, по Макаради,
по Паласкова могила,
плачеше и нареждаше:
- Стефане, синко Стефане,
дето си, обади ми се,
да ти се, майка, окаям,
че ми се й вече довило,
довило, майка, додяло,
да ходя, синко Стефане,
по сливенските пътища.
Карат ме, мама, заптии,
карат ме, мама, бият ме,
бият ме още питат ме:
"Кажи ни, бабо, кажи ни,
кога си Стефан дохожда,
колко ти пари донася,
колко са, бабо, какви са:
царска са хазна обрали,
парите в село донесли,
в парите перо от алмаз."
Хората думат за тебе,
че ти си обрал хазната!
Да знаеш, синко, да знаеш,
че аз им казах, обадих:
"Стефан не си е доходил,
нито ми й пари донасял,
заптии, намерете го,
заптии, обесете го."
Като чу Стефан майка си,
тежка му жалба дожале,
още го гнява догневе.
Среща му иде Тодорчо,
Тодорчо Хадживеликов.
Стефан Тодорчу думаше:
- Тодоре, уйчов Василюв,
нещо ще да ти порачам.
Да идеш в село да кажеш
на мойта майка глупава -
ако й мило за мене,
стига да ходи да плаче
и подир нази да върви,
че ще ни, кардаш, издаде,
потери да ни изловят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.