122. СТЕФАН КЮЧУК КАРАДЖА

Том ІІ: Хайдушки песни

Събрали ми се, събрали
дванайсетмина дружина,
вървели, догде вървели,
до Кушбунар са стигнали,
до Кушбенарско кладенче.
Седнали да си починат,
по малко хляб да похапнат.
Че що им беше гостбата -
печено агне гергьовско
и руйно вино червено.
Всичките ядат и пият
и пеят, та се веселят,
Стефан ми жрувнянчето
не еде Стефан, не пие,
най си с тюлюмбент разглежда
жерувнянските баири.
Дружината му думаше:
- Стефане, жервунянино,
Стефане кючук Караджа,
мило ли ти е за село,
свидна ли ти е майка ти,
та си очите не снемаш
от Разбой, от Кориите,
от твойто село хубаво,
от сефалия Жеруна?
Стефан дружини думаше:
- Гледайте, карадш, гледайте,
днеска е сбора във село,
на Старча хоро играе,
всичкото село излязло
хорото сеир да струва,
пък мойта стара майчица,
кой знай де ходи да плаче,
мене на име да вика.
Дружината му думаше,
думаше, кротко съдеше:
- Стефане, жерувнянино,
Стефане Кара Караджа,
сал ти ли имаш майчица
сал теб ли й майка раждала,
къпала и повивала!
Стига майка ти да ходи
по котленските баири,
жерувнянските планини,
по Кушубунарски канари,
да ходи, жално да плаче,
тебе на име да вика:
"Стефане, синко Стефане,
Стефане, един на майка,
дето си, обади ми се,
дето си, покажи ми се,
да те мама ти навиди,
де лягаш, синко, де ставаш."
Стефане, ще ни издаде
твоята мила майчица!
Я байряка да оставиш,
я майка си да пропъдиш,
стига да ходи подир нас.

Бележка на съставителя (Осинин): "Стефан Цоцкин (Кючук Караджа) е родом от Жеравна. Майка му го дала още малък овчар при вуйчо му Васил Хадживеликов. Къшлата им над Котлешница е била често посещавана от народни хайдути. Говори се, че причина да тръгне с хайдутите била една случка с избиване на минаващи по пътя през Кореник турци, търговци на памук и катран. Като причина се сочи и нещастна любов. Стефан бил тънък и висок, черноок, с хубави черти. Бил извънредно пъргав и решителен. Веднъж скочил от 3 метра висока скала пред минаващи с файтон турци в един боаз и другарите му го нарекли "Кючук Караджа" за разлика от големия Стефан Караджа. Освен с четите на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Стефан е ходил и с малки групи из Карнобатско, Сливенско и Ямболско. Бил е изкусен свирач на кавал. Често слизал в края на кориите, откъдето гледал хората на Старчанската поляна. От там се чувал и кавалът му, който носил в силяха наред с пищовите. Любовницата му, за която въздишал из Черковната кория, се е казвала Момка. На една бука в Старченската кория му бил намерен пръстенът. Зимите прекарвал с Хаджи Димитрови другари във Влашко. Една година останали да презимуват като козари в Сливенския балкан на Омайниковата къшла. През тая зима той бил убит на Куш-бунар из засада от другаря му Христо, също хайдутин, от Кавлакли. Убийството му потресло другарите му, когато се върнали на другата година. Според едни войводата убил убиеца, според други той се укрил. Според дядо Христо Стойнов от Котел убийството е станало по наклеветяване от жената на Христо, че уж Стефан посегнал на честта й. Истината била обратното - че Стефан отказал на поканата й да спи с нея, когато й донесъл писмо от мъжа й (сб. "Жеравна", с. 254). Косвено за хубостта на Стефан говори и следната песен за сестра му, записана от Люба Бояджиева в Жеравна: "Заиграло е хорото, / хорото на хорището, / Манда хорото водеше / със девет върви алтъни, / десета ситен маргарит. / Турци на халка седяха, / млечено кафе пиеха / и си за Манда питаха: / - Чия е тази дъщеря, / дето си води хорото, / със девет върви алтъни, / десета ситен маргарит? / На турци им се казало: / - Тя е сестрата на Стефан, / на Стефан, на хайдутина. / Турци са пишман станали, / дето за Манда питали, / един по един избягали."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.